Има много сериозен напредък в проектирането и процедурите за оценка на въздействието върху околната среда на частта от АМ „Струма“, която трябва да премине през Кресненското дефиле. Става въпрос за 20-те км от Крупник до Кресна. Това обяви министърът регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в ефира на Би Tи Ви.
Най-новият вариант, за който виждам, че постигаме страхотен консенсус, е в участъка в посока към Гърция съществуващото трасе да се използва в едната посока, а в обратна посока да се направи обход на Кресна. В този случай ще се наложи изграждането на пет тунела и доста виадукти, но този вариант няма да оскъпи процедурата, посочи Павлова.
От останалите възможни варианти изграждането на дълъг тунел отпадна, защото имаме много проблеми от екологична гледна точка, а за т. нар. етажерка – използване на съществуващото трасе и изграждането на две нива, едно до друго и едно над друго, еколозите също имат притеснения.
Иначе АМ „Струма“ е готова до Благоевград. Следва да започне строителството на участъка от Благоевград до Крупник. Има избран изпълнител, който ще започне работа от новия строителен сезон.
За участъка от Кресна до Сандански също има избран изпълнител, той започва работа през септември.
Междувременно сега се избира изпълнител на тунела „Железница“. За процедурата кандидатстват 17 фирми. Това ще е най-дългият тунел в България и е наистина сложно съоръжение. Става въпрос за две тръби, всяка от които ще е по 2200 м, ще има и два големи виадукта по 700 м в началото и в края на тунела, обясни министърът.
Още от Бизнес
Александър Пулев: Продължаваме с пълна сила структурирането на инвестиционното намерение с "Райнметал"
Министърът на индустрията уточни, че се работи по още три алтернативни инвестиции на германската компания
Пеканов очаква до края на годината петото плащане по Плана за въстановяване
Искането беше изпратено вчера, като с този акт България свърши и последните документални процедури с Европейската комисия по отношение на плащането
Fitch повиши перспективата по рейтинга на Българската банка за развитие
Агенцията отбелязва, че значителна част от финансирането на ББР се осигурява от публичния сектор и международни институции за развитие.