От комисията се опасяват, че крупните мелничари съгласуват цените помежду си и така изкривяват пазара с по-скъпи суровини. Това се посочва в анализ на служителите й, извършен след поредица проверки в този сектор.
В края на септември антимонополният орган, заедно с МВР извърши обиски в офисите на Съюза на мелничарите в България, където членуват най-големите предприятия от бранша. Тогава комисията е установила несъответствия при колебанията на цените на брашното, което ги е усъмнило, че цената на едро се формира не само от по-високите стойности на пшеницата напоследък. Антимонополистите тълкуват това като знак, че по-скъпото брашно идва от картелно споразумение.
Инспекторите подемат и цялостен анализ на пазара, който да установи дали има такова. От досегашните проверки става ясно и че са необходими мерки за подобряване на конкурентната среда в бранша. С тях пък може да се заеме парламентарната комисия по земеделието и храните.
От КЗК препоръчват и мерки срещу сивия сектор, като разписване на договори между зърнопроизводителите и търговците на зърно, с които да се повиши правната сигурност на участниците във веригата.
Служителите на комисията смятат и че производството на пшеница е твърде фрагментирано и разпокъсано, което водело до неефективност и неустойчива пазарна среда. Това може да се превъзмогне като се стимулира на развитието на малките и средни предприятия в сектора и подпомагането им чрез по-леки процедури по финансирането.
Още от Бизнес
Как електромобилите превземат света - ефективността им е по-висока, а цената по-ниска
В ЕС всеки трети нов автомобил е електрически
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения