Премиерът отбеляза, че във всички периоди на криза след 2000 година в Европа доминира много силна препоръка за фискална рестрикция като ключов фактор за дългосрочна конкурентоспособност и създаване на устойчиво икономическо развитие. Според него обаче от българския опит имаме интересни поуки.

В добрите времена, преди кризата България водеше много разумна фискална политика със стриктни банкови регулации, силен банков надзор. Ние имахме бюджетни излишъци между два и три процента от БВП всяка година, консолидиран държавен резерв, изплащан държавен дълг. Тази относително консервативна политика продължихме и в периода на криза. Фискалните параметри в България са отлични - бюджетният дефицит е между 1 и 2 процента и в последните години нивото на дълга е около 16 процента от БВП, банковият надзор и банковата система са много стабилни. Но, от друга страна, не действа добре икономиката, забавихме преструктурирането и структурните реформи, посочи премиерът. 

Орешарски посочи и програмата на правителството за преструктуриране на икономиката, за мерки в областта на намаляване на административното бреме, за подобряване на образованието, квалификацията и преквалификацията на преподавателите, с фокус върху малките и средни предприятия и нови търговски партньорства.