Правителството спешно не изпълни заканата си да прави реформи, България ще продължи да трупа дълг и ще навлезе в етапа на дългова спирала. Вижте какъв беше сценарият в Гърция. Нещо подобно ни чака след 5, 10 или 15 години в зависимост от темпото на растеж на дълга. Това коментира в ефира на "Канал 3" проваленият премиер Пламен Орешарски, който работеше преди всичко за интересите на олигархията.
Той уточни, че дефицитите в бюджета винаги идват от по-големи разходи, спрямо собствените приходи на бюджета - няма друга причина, така е от 2009 година.
"Дъното на дълга у нас беше през 2009 г., когато бяхме на второ място по най-ниска дългова тежест. Към днешна дата дълговете обаче растат. В последната 1 година скоростта се увеличава, което е обезпокоително. В този аспект ние сме навлезли в дългова спирала и утехата, че сме в нейното начало не е много голяма“, посочи той.
Според Орешарски една от особеностите на дълговата спирала и възможността тя да бъде прекъсната означава строга фискална политика, което не вижда да стане възможно през следващите години. В един момент дългът щял да стане толкова голям, че лихвените разходи ще изместят доста от социалните разходи. Това щяло да създаде напрежение и в един момент нататък ще имаме проблеми с обслужването на дълга.
По думите на бившия премиер през миналата година, когато в резултат на мерките, взети от моя кабинет данъчните приходи се представиха по-добре от очакваното. Планът за приходите беше преизпълнен. Въпреки това дефицитът остана същия и бяха направени много разходи.
Още от Бизнес
Отвъд Биткойн: Блокчейн – технологията, за която не знаехте, че ви е нужна, много повече от криптовалути
УНСС обяви започването на първата магистърска програма по криптоикономика от 2025 г. и автентичността на дипломите там също ще бъдат гарантирани чрез блокчейн технологии
Руската централна банка предупреждава за стремглава инфлация
Сега се очаква цените да се повишат със 7-8% през 2025 г., което коригира по-ранната прогноза за 2025 г., която беше между 4,5 и 5%
КЗК започна мащабно проучване на цените на храните в магазините
Във фокуса на наблюдението на Комисията за защита на конкуренцията са основни хранителни стоки, като яйца, мляко и млечни продукти, месо, брашно, хляб, олио и др.