През октомври кредитирането на неправителствения сектор у нас отчита за пръв път годишен ръст от фалита на КТБ. Това показват актуални данни на Българската народна банка /БНБ/.

Ниските лихви, успешно приключилите стрес тестове на българските банки и ръстът на икономиката са причина за активизирането, съобщава в днешния си брой "Капитал Daily".

Това е и първият годишен растеж след фалита на КТБ, който силно сви кредитирането. Основният ръст, който е 1.1%, идва от междубанковите заеми и ипотеките, леко повишение има и при кредитите за бизнеса, посочва изданието.

През последната година междубанковите заеми са се увеличили с 31% до 1.5 млрд. лв. И макар със скромните 0.03%, кредитирането за бизнеса все пак расте, като сумата му е близо 31 млрд. лв. При тях обаче все още не може да се неутрализира значителното свиване на кредитирането от миналата година от 15% на годишна база, което се изразяваше в над 5 мрлд. лв.

Ниските лихви, търсенето на алтернативни позиции за инвестиране и покачващите се цени на имотите стимулираха до известна степен и жилищните заеми.

Обемът на потребителските заеми обаче се понижава с 0.8% до 7.3 млрд. лв. Така се запазва тенденцията заемите за харчене да остават в нива на плюс-минус 1% от 2013 г. насам.

Кредитите, по които има забавяне с изплащането, се понижават чувствително и при фирмените заеми са на най-ниското ниво от 2010 г. насам. Същото важи и за потребителските и жилищните заеми.

Ниските и дори отсъстващите при по-големите банки лихви по депозитите не се отразяват категорично на спестяванията на домакинствата. Само през октомври тяхната сума в българските банки нараства с около 250 млн. лв. и вече надхвърлят 44 млрд. лв., което представлява точно 50% от прогнозния БВП на страната за тази година.

Що се отнася до структурата на депозитите на домакинствата, малко над половината от тях са с договорен матуритет, при които банката не изплаща лихва, в случай че парите бъдат изтеглени преди изтичането на срока му.