Георги Кулов

     Програма САПАРД на Европейския съюз, която трябваше да създаде устойчиво развитие на земеделието в България и да го хармонизира с европейското се провали с гръм и трясък в Кърджалийско. Трите колоса, които бяха лицето на предпресъединителната програма на ЕС в региона се оказаха на глинени крака и се срутиха. Това са месокомбинатите „Байдано-Момчилград 95”, ”Мусан”ООД и „Пазар на производителите”ЕАД. Според афишираните цели на САПАРД те трябваше да подпомогнат местните производители на месо,зеленчуци и плодове да бъдат конкурентноспособни на европейските фирми и дори да излязат на европейските пазари. Едно от предприятията „Байдано-Младост 95” получи разрешение да изнася за ЕС, но това така и не стана факт.

   На 25 юли 2013 г.бе сложен кръст на продължилата повече от двадесет години история на фирма „Байдано”. Синдикът Александър Георгиев Костадинов  обяви търг за продажбата на терена и производствените сгради на фирмата в индустриалната зона на Момчилград. Поземления имот с площ от 10 636 кв.м.бе предложен за сумата от 684 700 лева. Машините предварително са

нарязани на скрап и продадени

   Фирма „Байдано” стартира през 1990 г. с отглеждане на прасета и създаването на първата частна кланица в Родопите. Оборудван е цех за производство на колбаси по баварска технология и ноу –хау от Карл Вайс-Германия. През 2004  в съдружие с кооперация „Момчилград 95” се създава и месопреработвателното предприятие „Байдано-Момчилград 95”. Фирмата получава два гранта по САПАРД всеки един по за 1,2 млн.лева. Оборудва се по последна дума на техниката. Печели много златни медали за качество.Но идва крахът.

   Сходна е съдбата на месопреработвателното предприятие „Мусан”ООД . Той също е изградено по САПАРД през 2004 г. В момента  има сериозни задължения към холандската банка TBI и е обявено за продан от частния съдия изпълнител Росен Сираков.  Правени са няколко опита предприятието да намери нов стопанин, но безуспешно. Собственикът Сафет Караулан не се отказал от идеята да запази фирмата. Говори се,че се опитва да откупи дълга си, но това влиза в противоречие с ГПК. Караулан има и строителни проекти в София, но те също не вървят успешно.

   Очакванията на местните животновъди ,свързани с „Мусан” бяха много големи. Кланицата е с капацитет 80 единици едър рогат добитък или 400 дребен рогат добитък на ден.Месопреработвателния цех обработва 10 тона месо на ден, като произвежда 40 вида продукти.

  Фирмата разкри широка дистрибуторска мрежа, създаде и магазини. Опита се да предлага само Хелял продукти-от месо на животни, заклани по изискванията на шериата. Пазара в страната се оказа ограничен, а съседния в Турция с много високи изисквания.

 В момента „Мусан” е на отговорно пазене от Караулан,твърдят осведомени. Помощник съдия -изпълнителят Гергана Божкова заяви ,че делото за „Мусан” е старо. Все още няма насрочен нов търг за продажба и, ако това стане ще бъде обявен в сайта на частните съдии- изпълнители.

   За сега единствено Пазарът на производителите успява да се задържи на повърхността, но с неимоверни усилия. Мнозина от критиците на проекта смятат, че

дните му са преброени

Според доаена на банкерите в Кърджали Иван Дафинов -дори носител на Нобелова награда да дойде няма да успее да спаси тържището. Общинският съветник Огнян Иванов от ГЕРБ смята,че многото неефективни материални активи тегнат като воденичен камък на пазара.

   Пазарът на производителите е общинска собственост със 100% общинско участие. Дружеството е регистрирано на 22 май 2004 г. Според предмета му на дейност, заложен в правилник то осъществява покупко-продажба на плодове и зеленчуци, цветя и риба от производители-физически и юридически лица. Изграждането на тържището стана след решение на Общинския съвет. Проектирането му бе обвързано с Програмата за алтернативно земеделие на Родопите, която трябваше да даде път на овощарство и зеленчукопроизводство, естествено с помощта на европрограмите. Това обаче така и не стана. Прекупвачите на пазара станаха повече от производителите.Грантът от 4,5 млн.лева на програма САПАРД се забави, което донесе загуби на Пазар на производителите от 1 млн.лева.

   Лошият мениджмънт на тържището доведе до невъзможност да се обслужва кредита  към банка „Алианц”, взет за съфинансиране на строителството. Задлъжнялостта само към НОИ за осигуровки достигна 256 000 лева. Безлихвените задължения към общината според съветници възлизат на 900 000 лева. В същото време старото ръководство харчеше по 15 бона на месец само за транспорт из града.

  От банка „Алианц” тропнаха по масата

Поисках ново ръководство и банкова гаранция. Срещу това те предоговориха дълга. Вместо 4,5 млн.данъкоплатците ще връщат 5,4 млн.лв. при 6,5 % лихва. Положението можеше да бъде и много по -лошо и само усилията на кмета Хасан Азис доведоха преговорите до успешен завършек. Той също успя да продаде парцел на веригата „Кауфланд” и с част от сумата да плати 700 000 лева банкова гаранция. Според думите му-от продажбата на 54 павилиона на Базара за промишлени стоки са осигурени над половин милион, които също са отишли за погасяване на дълга към банка „Алианц”

 Според общинския лидер на ГЕРБ Илия Илиев това няма да спаси тържището. Постъпващите средства от наеми са едва 30 000 лева, а внасяните в трезора-40 000 лева месечно.

   Според Васил Байданов, дългогодишен бизнесмен и стопански деец ,една от причините довели до краха на проектите на САПАРД са неопитността на българските предприемачи. И капаните поставени от програмата. Нашите бизнесмени, спечелили европроекти по програмата са били задължени да купуват оборудване от европейски компании.Те пък използвали монополното си положение и продавали с двадесет процента по- скъпо. Това веднага правило нашите производители неконкурентноспособни. Според Байданов ние сме минали по пътя на Гърция.Там е имало аналогична ситуация. Затова когато поискал кредит да съфинансира проекта си от гръцката Пощенска банка му отговорили в прав текст-„пари за европроекти не даваме, у нас те всички се провалиха!”