„Катастрофални последици” очакват българските въоръжени сили, ако не се отърват скоро от зависимостта си от старата руска техника и поддръжката й. Това казва в интервю за Би Би Си министърът на отбраната в служебното правителство на България Велизар Шаламанов.
Той посочи, че зависимостта от остарялата съветска техника, за която са нужни резервни части и поддръжка в Русия, е резултат от лошото управление на българските въоръжени сили през последните 10-15 години.
Според Шаламанов като резултат в настоящата конфронтация на НАТО с Русия заради ролята й в конфликта в Украйна, България е трябвало да зависи от своите съседки – Гърция и Румъния, за охраната за своите черноморски граници.
„Особено критичната е сферата на въздушната отбрана. Защото всички радари, всички ракетни комплекси земя-въздух и всички изтребители са произведени в Съветския съюз”, каза той и добави: „А поддръжката, особено за изтребителите, зависи от ремонта на двигателите и друго оборудване в Русия”.
Думите му идват на фона на словесната война между Русия и България заради руската намеса в Украйна и руския натиск за ускоряване на работата по газопровода „Южен поток”, който ще преминава по територията на България.
Като членка на ЕС и НАТО със силни връзки с Русия, България балансира между Изтока и Запада. Българските власти замразиха работата по проекта за руския газопровод през август под натиска на САЩ и ЕС. Според Русия, работата на българска територия продължава, коментира Би Би Си.
Още от Бизнес
Иван Шишков: Ако АПИ е черна каса, най-добре е да стигнем до създателите й
Регионалния министър заяви, че обявява "код червен" за цялата инфраструктура в Северна България
САЩ удължиха с месец срока за преговори за продажбата на чуждестранните активи на „Лукойл“
Лицензът позволява воденето на преговори и сключването на договори до 21 ноември, чието изпълнение обаче зависи от отделно одобрение от американските власти
НСИ: Бюджетният дефицит достигна 4% за 2025 г., висок ръст в държавния дълг
Държавния дълг се е покачил с близо 20 милиарда лева само за година – от 48,851 млрд. лв. през 2024 г. до сегашните 68,057 млрд. лв., съобщават от Националния статистически институт