Пред изпълнението на бюджета за тази година въпреки по-високата събираемост от данъци, осигуровки и акцизи, предстоят предизвикателства заради непредвидените разходи за труд на бюджетни ведомства и заради струпване на разплащания по европейски проекти, което ще доведе до непредвиден дефицит в бюджета на касова основа.

Така няколко ведомства ще получат допълнително, над записаните в Закона за бюджета за 2015 г., разходи за общо 387.8 млн. лв., или 0.5 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт, пише Дневник. Това се вижда от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода до 2018 г., оповестена от Министерството на финансите днес. Тя съпътства проекта за бюджет за 2016 г., който трябва да бъде одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народното събрание до 31 октомври по закон.

Финансовият министър посочва, че допълнителните разходи, които предлага да се направят, са свързани с основно с нуждата от обезщетения на персонал, който се съкращава в различни ведомства. При други пък не може да се направят предвидените съкращения заради нуждата от законодателни промени преди това да стане или пък заради произтичащи от различни ангажименти обстоятелства – членство в НАТО и др, както и заради засиления миграционен поток. Освен тези проблеми има и недостиг за финансиране на разходи, свързани с Програмата за развитие на селските райони и изплаща нето на преходната национална помощ за сектор "Животновъдство" по бюджета на ДФ "Земеделие".

Затова министърът на финансите предлага да се обособи допълнителен ресурс за 2015 г. от 387.8 млн. лв. (0.5% от прогнозния БВП) в резерва за непредвидени и/или неотложни разходи.

Къде и за какво отиват парите

От публикуваните данни се вижда, че въпреки взетите мерки по съкращаване на персонал в редица министерства, това води до допълнителни разходи, които очевидно не са били предвидени в Закона за бюджета за 2015 г.

Така Министерски съвет ще получи до 2 млн. лв. допълнително за разходи за персонал. Парите са за обезщетения на съкратени, заради вдигането на минималната работна заплата, заради назначен нов-заместник областен управител, чиято заплата и осигуровки трябва да се обезпечат.

Министерството на външните работи ще получи допълнително 7 млн. лв. като само 500 хил. лв. от тях са за разходи за персонал (допълнително назначени хора в задграничните мисии), а останалите – за дългосрочни командировки. Това се налага заради рязката промяна в цената на някои валути – като швейцарския франк и долара, както и за начислени през 2014 г., но изплатени през тази година командировъчни.

Министерството на отбраната ще вземе допълнително до 57.2 млн. лв., от които 48 млн. лв. се предвижда да се похарчат за персонал (въпреки съкратените близо 400 щатни бройки), а останалите за издръжка на ведомството. Това са пари, които трябва да бъдат платени на Белгия за доставка на две фрегати, ловец на мини, резервни части и оборудване.

МВР ще вземе допълнително 180 млн. лв. като само 60 млн. лв. от тях са за издръжка на ведомството – 40 млн. лв. от които ще отидат за плащане на дългове към доставчици – на отопление, ток, поддръжка на софтуер и др., за които ведомството непрекъснато влизало в просрочие, поради което се трупат лихви, а получавало и изпълнителни листове от доставчиците си заради неплащане. Освен това увеличените разходи във връзка със засиления миграционен поток също водят до още разходи към доставчици. Общо 80 млн. лв. от общата сума се предвижда да е за разплащане със служители – има начислени, но неизплатени обезщетения за близо 23 млн. лв., трябва да се покрият разходите за проведени операции, положен извънреден труд, осигуровки.

Министерството на правосъдието ще получи допълнително 19.2 млн. лв. През годината са съкратени 599 души, но въпреки това и при направеното преразпределение предвидените средства не достигат. От текста се вижда, че парите са нужни за служителите в затворите и за охрана на магистратите и сградите на съдебната власт.

Министерството на здравеопазването се предвижда да получи 2 млн. лв. Съкратени са 1366 щатни бройки, но въпреки това са нужни още пари. Посочва се, че затварянето на домовете за деца е почнало по-късно от предвиденото и съответно трябва да се платят разходи за обезщетения на освободените служители.

За Министерството на туризма са предвидени още 400 хил. лв. Те са за новоназначени служители и за неизползван отпуск на освободени.

Земеделското министерство също ще получи такава сума, за да се изплатят обезщетения на съкратени 1175 щатни бройки.

С разходи за персонал се обосновава и сумата от 1.4 млн. лв., която се предвижда за транспортното ведомство.

До 3.2 млн. лв. още се предвижда да получи за разходи за персонал Националната служба за охрана (НСО). Причината е, че не могат да се съкратят предвидените служители, защото съставът на службата и без това не е окомплектован, а броят на охраняваните хора и обекти непрекъснато се увеличава. Преди няколко месеца Народното събрание прие нов закон за службата.

За смяната на омбудсмана и неговия екип се предвиждат още 100 хил. лв. към бюджета на институцията. Новият обществен защитник Мая Манолова встъпи в длъжност на 20 октомври.

Министерството на земеделието ще получи 110.8 млн. лв., които са разходи по поемане на ДДС на общините с одобрени проекти по селската програма и доизплащане на националната помощ за животновъди.

Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) получава 500 хил. лв. за персонал, заради рязко завишения брой на пенсиониралите се през годината.

Министерството на икономиката е предложило преструктуриране на разходите си като по този начин ще увеличи с 200 хил. лв. средствата за персонал. При Министерството на енергетиката с 600 хил. лв. ще се орежат разходите за издръжка, за да се увеличат тези за персонал.

Фонд "Земеделие" ще получи допълнително 370 млн. лв., които са за разплащане на проектите по селската програма за миналия програмен период, чието изпълнение приключва с края на годината.

Националният фонд към Министерството на финансите ще погълне 124 млн. лв. нето за изплащане на допустими разходи над бюджета на европейската програма за околна среда.

Така ревизираната оценка за изпълнението на бюджета за тази година предвижда тоя да приключи с дефицит от 2.874 млрд. лв. при записани в закона 2.2 млрд.

По консолидираната фискална програма (КФП, която включва освен републиканския бюджет и бюджетите на социалното осигуряване, бюджета на съдебната власт, бюджетите на общините, бюджетите на ВУЗ, БАН, БНТ и БНР, извънбюджетни фондове и сметки - бел. ред.) ще има дефицит в рамките на 3-3.3% от БВП на касова основа при предвидени 3 на сто.

Освен това има риск от забавяне на възстановяването на средства от ЕС, което също ще увеличи дефицита, се допълва в документа.