Драстично ограничение на плащанията кеш още от 1 август тази година прие на първо четене парламентът с промени в Закона за ограничаване на плащанията в брой, прокарани чрез поправки в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предложенията са на Министерския съвет и минаха със 100 гласа "за" и 80 - "против". 

Ето какъв текст точно приеха депутатите:

 „Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

1. на стойност, равна на или надвишаваща:

а) 10 000 лв. - до 31 юли 2017 г.;

б) 5000 лв. - от 1 август 2017 г. до 31 декември 2017 г.;

в) 3000 лв. – от 1 януари 2018 г.;

г) 1000 лв. – от 1 януари 2019 г.;

В момента таванът за кешови разплащания е 10 000 лв. Още миналата година от ГЕРБ настояваха за падане на прага на 5000 лв., но депутати от десницата, начело с представителите Гражданския блок и представителите на ДСБ (сега в "Нова република") и РБ успяха да спрат идеята. Това се случи пред ноември 2016 г. Малко повече от половин година по-късно управляващите от ГЕРБ се върнаха към старата си идея, при това в още по-драстичен вариант.

Бившият депутат от десницата Мартин Димитров, който бе сред избраниците, спрели промените миналата година, заяви в прав текст, че новите текстове обслужват банките.

Мотивът на управляващите за поправката най-общо е "ограничаване на сивата икономика". От 1 януари 2019 г. обаче се оказва, че дори по-голяма сметка в заведение - над 1000 лв., ще трябва да бъде платена по банков път. В противен случай търговецът или лица, осъществили сделка, подлежат на глоба. А глобите според действащите текстове са съответно:

За физически лица, допуснали или направили разплащане над прага за кеш - глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане.

За юридически лица - имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане. 

При повторно нарушение размерът на глобата е 50 на сто от размера на направеното плащане, а на имуществената санкция - 100 на сто от размера на направеното плащане.
По време на дебатите днес в залата се чуха обвинения, че поправките обслужват банковия сектор. Причината - с падането на прага за кешови разплащания ще се увеличат в пъти случаите, в които банките ще получават такси за превод. Освен това никъде в законодателството няма задължение търговците да имат ПОС терминал за плащане с карта.

„Народното събрание е гумен печат, който само узаконява за решенията, внесени от Министерския съвет. Предлага се рестрикция, с която разплащанията в брой да бъдат ограничени за две години до 1000 лв. Това няма да ограничи сивата икономика“, коментира Георги Търновалийски от БСП.
От "Обединените патриоти", иначе коалиционен партньор на ГЕРБ, също заявиха, че няма да подкрепят текстовете при второто четене на промените в ДОПК. Все пак и в редиците на ГЕРБ имаше гласове на несъгласие, макар че председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) обяви новите текстове за спазване на международни норми. Въпреки че в мотивите към законопроекта няма конкретика какви, например, са праговете за плащания на ръка.

„Предлага се лишаване на индивидуална свобода с цел отстъпване на блага в обществото. Смятам, че този ефект няма да бъде постигнат. Когато смъкнеш прага на 1000 лева, това неминуемо обхваща почти всички лица, защото един съвременен телевизор надхвърля 1000 лв.“, посочи обаче депутатът Валентин Николов от ГЕРБ.
Това обаче все още не значи, че текстовете няма да бъдат подкрепени от избраниците от ГЕРБ на второ четене. 

Вносителите на промените от Министерството на финансите твърдят още, че ограничаването на кешовите плащания към сметки на Националната агенция по приходите и възможността това да става чрез ПОС терминал облекчава бизнеса. Причината е, че се предлага плащания към бюджетни сметки - тоест към държавата, да бъдат освободени от банкови такси и комисионни.