Премахването на валутния борд би било загуба на време и огромна грешка. Валутният борд дава на България голям престиж. Това коментира икономистът проф. Стив Ханке, известен като "бащата" на българския валутен борд пред Bloomberg TV Bulgaria. По думите му това е единствената сфера на действие на правителството, която не е опорочена
Ханке смята, че суверенитетът на България се поддържа от валутния борд. Ако той бъде премахнат, това означава, че България се отказва от своя паричен суверенитет, което е погрешният път, по който може поеме страната, на фона на настоящата политическа обстановка, смята икономистът. За сваляне на валутния борд се обяви бившият премиер Иван Костов, подкрепен от някои икономически кръгове. Според него вързаният курс на лева пречи на износа и на възможността на БНБ да води по-гъвкава лихвена политика. "Вие не сте член на някой клуб и ако не ви харесва валутата, за която сте вързани, можете да я смените", поясни Ханке.
По думите му никой не знае какво ще се случи с еврозоната оттук нататък, особено предвид задаващите се избори във Франция. "Възможно е да станем свидетели на още вълнения, подобни на Brexit", предупреди проф. Ханке. Той обясни още, че валутният борд, най-просто казано, позволява на някой да емитира собствена валута, която в действителност е клонинг на някоя друга валута, т.нар. котва.
„През 1997 г. валутата котва за България беше германската марка, а левът беше клонинг на марката. Разбира се, след това еврото пое ролята на валута котва и сега левът е клонинг на еврото", коментира Ханке. "Ключовото е, че валутният борд води до много по-строга фискална дисциплина, тъй като в системата на валутен борд финансовите власти в страната не могат да водят самостоятелната парична политика на една централна банка“, добави Ханке.
Той допълни, че вследствие на тази система през 1997 г. беше „убита“ хиперинфлацията. Освен това, независимо през какво премина България - дали кризата с руската рубла през 1998 г., или кризата от 2009 г., системата показа устойчивост. Що се отнася до представянето във фискален план, България има едни от най-добрите показатели в Европа в това отношение от 1999 г. насам. За този период страната прехвърли границата от 3% дефицит от БВП само три пъти. Не са много държавите, които са го направили, и в общи линии тези, които са успели, са във валутен борд, добави икономистът.
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг