България трябва още доста да поработи, за да влезе в еврозоната, а решението дали ще ни приемат е преди всичко политическо. Това заяви Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България (АББ), в интервю за Bloomberg TV Bulgaria.

„Ние може да имаме чудесно представяне и перфектни икономически параметри и пак да не ни приемат, защото решението е, и винаги е било политическо, а не икономическо. Дори ние да го искаме, още не означава, че някой от другата страна е отворил вратата и ни чака с червен килим. Вратата е затворена и трябва още доста да поработим“, заяви Андронов.

Вторият голям фактор според него е, че еврозоната в момента изобщо няма нагласа да пуска кандидати, които имат „по-фриволни практики“ не само във финансовия сектор, а изобщо.

Относно смисъла на българското членство във валутния блок, банкерът заяви, че дългосрочният интерес на България е там, където има стабилност. „Ако всички сме съгласни, че еврозоната е синоним на стабилност – да, трябва“, уточни той.

„Ако обаче еврозоната не е много стабилна, а бъдещето на политическия проект Европа е пълно с несигурност, въпросът, който е нормално да си зададем, е – ако влезем там, по-сигурни ли ще сме, отколкото сега. Ако не сме сигурни, че ще е така, може би не трябва да бързаме толкова“, допълни Андронов.

Банкерът предупреди, че в съвременния свят политическата несигурност много бързо се конвертира в икономическа под въздействието на развитието на комуникационната среда.

Той добави, че ако изборите в Западна Европа протекат с нежелан резултат и се случат събития, които да застрашат европейския проект, това ще повлияе негативно на икономическата активност, на кредитирането на европейските банки и на възстановяването.

„За България правилата са същите – ако българската политическа система не излъчи стабилно управление в следващите месеци, икономическата активност у нас ще спадне. В такава ситуация търсенето на кредити намалява, а очакванията на икономическите субекти стават предпазливи до негативни. Това ще повлияе върху общото представяне на икономиката, измерено в брутен вътрешен продукт“, обясни Андронов.

По думите му 2017 г. вероятно ще бъде сравнително спокойна година за българската банкова система. Ако политическата нестабилност не се трансформира в сериозен шок, и инвестициите, и потреблението в България все още ще растат, категоричен е банкерът.

Рано или късно лихвените проценти тръгват нагоре, уточни още той. Никой не знае дали това ще стане в средата на следващата година или в края й.

„И хората в офисите, които дават кредити, и клиентите трябва да си оставят резерви и да имат предвид, че лихвените проценти са прекалено ниски и екстремни и рано или късно те се коригират нагоре“, добави финансистът.

„Фед очакваше по-плавно увеличение, но се наложи да отговори на агресивната фискална нагласа на новия президент Доналд Тръмп“, каза още Андронов. По думите му Фед налага тенденции, които Европейската централна банка (ЕЦБ) също ще последва по-бързо, отколкото очаква.

Той добави обаче, че основанията ЕЦБ да пристъпи към покачване на лихвите са свързани с „инфлацията в еврозоната, която е отчетливо положителна, макар и движена от горива и от храни“. Другото важно е, че е налице икономически растеж на европейските държави, каза още Андронов.