Колкото и да ни е олекнал джобът, да не залитаме по евтините вина, ако уважаваме себе си и здравето си, казва в интервю, публикувано във в. "Новинар" журналистът и винопроизводител Пламен Димитров. Той е един от основателите на международния фестивал „Културата на виното” и повече от 10 години води в БНР първото предаване у нас за вино и култура. "В крайна сметка си заслужава в края на годината човек да изпие едно хубаво, скъпо вино, да се поглези, да го сподели с близките си хора."

Според него българинът, даже да умее, трудно си намира вино поради няколко причини. Първо, безбройни магазини - специализирани, винарни, магазин и нещо като дегустационна, много ресторанти, много етикети. И малки възможности от страна на потребителя. "Да избираш вино, е сложна работа и винаги е било така. На година излизат по 10-12 хиляди вина по целия свят, даже професионалните дегустатори не могат да дегустират повече от 400-500 вина годишно. Затова и по света има организации, които гарантират на своите потребители в национален мащаб вина, които са селектирани от независими комисии и са насочени към ресторанти и съответно към магазини за вино. В Испания, Франция и Италия ги има тези неща, в други страни също. Това до голяма степен гарантира, че потребителят ще се ограничи в по-малък брой вина, може да си избере и такива, които не са препоръчани, но това е препоръчано за него в съответствие с неговите интереси и възможности. И по този начин се намалява вътрешното колебание и вместо да избира от 500 вина, избира от 30, което е по-просто и лесно", обяснява експертът.
На въпрос какво вино да избираме според цената, Пламен Димитров пояснява, че ценовите категории всеки си ги определя сам, но хубави вина трудно падат под 15 лева, стигат и до 30-40 лв. Но това в повечето случаи е непостижимо за обикновения потребител, за хората, които са по-посветени от другите, но може би са „средна ръка”. Човек обикновено може да си позволи една бутилка от 15-20 лв., но не е сигурно.
Полезната граница за български вина, които са на рафта в магазина, е между 8 и 12 лева, това е златната среда, съветва Димитров. "На тази цена човек би трябвало да намери прилични червени, бели вина и розета. Има хубави вина и в по-ниска ценова категория, но това е случайност. А тенденцията за наливно вино е на пръв поглед компромис, а всъщност съществува по цял свят. Хората в ресторантите пият евтини трапезни вина, защото така са свикнали и го правят всекидневно. В Испания например преди две години се опитаха да забранят пиенето на вино по обед и стана такъв скандал и продължава да е някаква травма върху навиците на испанските чиновници. За тях това е немислимо, както в Италия или Франция, на обед човек да не пийне една-две чаши вино. Това е традиция."