С поемането на нов външен дълг от 16 млрд. лева България ще си осигури финансова стабилност за следващите три години. Това заяви в интервю за БНР финансовият министър Владислав Горанов. Той уточни, че ако парламентът откаже да ратифицира искането, това няма да има драматични последици.

"Държавата е взела 1.5 млрд лева мостови заем, за да изплати гарантираните влогове на гражданите в КТБ. Той е с предстоящ падеж. Все още във фискалния резерв има средства, за да бъде той изплатен. В следващия момент може да се окаже, че няма достатъчно ликвидност за финансиране на дефицита и държавата ще трябва да си ореже разходите", обясни Горанов.

Той смята своето предложение за разумно, особено в контекста на това, че в момента пазарите са свръхликвидни и взимането на дълг може да се осъществи при благоприятни условия. Финансовият министър уточни, че не е задължително да се усвои цялата сума по дълга, като размерът ще се уточнява година за година в закона за бюджета според нуждите.

Горанов подчерта, че 10-те процента максимална лихва и 30-те години максимален матуритет не са нещо необичайно за подобен тип емисия. "Те се слагат като горна граница много далеч от това, което ще се постигне реално", добави той.

Според Горанов в дългосрочния матуритет на книжата няма нищо сложно и притеснително. "Именно късите емисии, които се правеха в последните години, допуснаха да се случи едно огромно струпване на падежи в няколко години между 2015 г. и 2017 г. Около 6 млрд. лв. дълг България вече е поела и тя трябва да си ги плати", отбеляза финансовият министър.

Според Владислав Горанов бюджетът за 2015 година върви добре и няма да има нужда от дебати за промени в него, като дори било възможно да се намали дефицитът.