Премиерът отговори на въпроса на Сергей Станишев и Лютви Местан за преговорите за многогодишната финансова рамка на ЕС и българската позиция. Ангажимент на сегашното правителство е да планира следващия програмен период по начин, осигуряващ възможно най-доброто разпределение на средствата.

Орешарски припомни, че на заседанието на Европейския съвет на 7 и 8 февруари тази година държавите-членки одобриха общата позиция по многогодишната финансова рамка на ЕС, включително и националния пакет и финансирането за България. За следващия програмен период от 2014 до 2020 година средствата, заделени за България по линия на фондовете за сближаване, възлизат на 7 милиарда евро, като сумата е подобна на тази през текущия финансов период, обясни премиерът.

Поради натрупаната инфлация обаче покупателната способност на тези средства е с около 10 % по-ниска. По-малко са и парите спрямо БВП. Данните показват, че нетният баланс е влошен, през програмния период 2007-2013 балансът беше 4,3 % от БВП, а през следващия период балансът ще е в размер на 3,99 % или закръглено 4 %, заяви Орешарски. Той подчерта, че нарастването на парите за директните плащания през следващия програмен период всъщност е договорено още през 2005 година и заслугата за това изобщо не е на кабинета "Борисов".

"През февруари тази година правителството не е договорило нищо по отношение на преките плащания за фермерите, остана в сила договорената схема от 2005 година", заяви Орешарски. За развитие на селските райони страната ни ще разполага с над 10 % по-малко. През този програмен период (2007-2013 година) Програмата за развитие на селските райони разполага с бюджет от над 2,6 милиарда евро, от 2014 до 2020 година за развитие на селските райони България ще има едва 2,383 милиарда евро, въпреки че за някои други страни от ЕС се очаква увеличение на тези пари.

Сумите за развитие на селските райони станаха известни през юни, но са договорени в края на миналата година. През февруари почти всички страни-членки получават бонуси, за да приемат многогодишната финансова рамка, но българската делегация не е договорила подобни средства, въпреки че най-бедните райони в ЕС са в България, каза още премиерът. 

Само за сравнение, Гърция е получила допълнително 1,375 милиарда евро, Португалия - 1 милиард евро, Германия - 710 милиона евро, Чехия- 900 милиона евро.

България не е успяла да защити необходимостта от получаване на допълнителен ресурс, не е успяла да получи допълнително финансиране дори за Северозападния район, който е най-беден в ЕС, каза още Орешарски. 

България не е заявила готовност за проекти за първата фаза на Инструмента за свързаност в Европа, добави премиерът Пламен Орешарски.