Брюксел ни предупреди, че България е сред европейските страни с тревожно надценен пазар на недвижимите имоти и нищо чудно отново да гръмне имотен балон.

Цените на жилищата у нас растат с едни от най-ускорените темпове през последните две години в Европа, което е обезпокоително на фона на високата задлъжнялост на бизнеса и домакинствата. Това предупреждава Европейската комисия в последния си доклад за страните с прекомерни макроикономически дисбаланси, пише "Сега".

За зараждането на нов имотен балон неотдавна алармираха и наши експерти.

По данни на Евростат през втората половина на 2016 г. цените на жилищата са скочили с 12%, а през първото и второто тримесечие на тази година - с по над 8%. Подобни двуцифрени ръстове бяха отчетени преди 10 години, след което се стигна до срива на имотния пазар от 2008 - 2009 г.

Тенденцията на поскъпване на жилищата е най-отчетлива в София, но се наблюдава още в Пловдив, Бургас, Варна.

В столицата средното ниво е около 1000 евро на квадратен метър, а в центъра и някои южни квартали цените достигат 1500 - 3000 евро. Дори и за нови проекти, които са на фаза изкоп, вече има оферти за 1000 - 1500 евро на квадратен метър в определени райони.

Такива цени са изключително рискови, защото се прекрачва разумният срок за изплащане на инвестицията, казват финансисти. А информацията за голям брой сделки и в същото време голям брой празни жилища показва, че много имоти се купуват именно с инвестиционна цел - за отдаване под наем или последваща продажба.

Причината за това поведение са рекордно ниските лихви по новоотпуснатите ипотечни кредити, които вече достигат средно 4.2 - 4.5%. В същото време заради почти нулевите лихви по депозитите и ускоряването на инфлацията е логично закупуването на жилище да се смята за защита на спестяванията.

Експерти в бранша прогнозират цените на имотния пазар да достигнат равновесие до година-две. Това важи и за цените на офис площите, които в момента вървят нагоре заради огромното търсене от компаниите за изнесени бизнес услуги.

Според строителни компании обаче вероятността при такива високи цени проекти на зелено да не могат да бъдат реализирани става все по-голяма. Това от своя страна поражда опасност от нов взрив на междуфирмена задлъжнялост.

Именно високата задлъжнялост на частния сектор е посочена като тревожен симптом и в доклада на Еврокомисията. Делът на необслужваните заеми на бизнеса остава значителен, смятат експертите на Брюксел.

България попадна в най-тежката група на негативната класация за икономически дисбаланси през 2015 г. заради кризата с КТБ. Страната ни ще остане под зорко наблюдение и през 2018 г., съобщи ЕК.

Докладът припомня, че през февруари 2017 г. Еврокомисията е констатирала, че в България нормалното функциониране на икономиката е затруднено най-вече заради множество нерешени проблеми във финансовия сектор, високата междуфирмена задлъжнялост и проблемите на пазара на труда. Сега експертите смятат, че има подобрение при някои показатели, но финансовият сектор продължава да бъде проблемен и трябва да остане под наблюдение. Тревогите са около все още слабото му управление, качеството на активите и надзора.