46% от българите над 18 години казват, че в последните пет години са почивали, макар и за малко, на български морски курорт. 35% пък твърдят същото за планински курорти у нас. Това показват данните от експресен сондаж на “Галъп интернешънъл“ по потребителски теми.
20% са посетили чуждестранен морски курорт, а 2% – чуждестранен планински курорт.
41% казват, че в започващата година ще посетят български морски курорт, 31% твърдят, че ще идат на български планински курорт. 15% се надяват да отидат, дори и за кратък отдих, на море в чужбина, а 3% - на планина в чужбина. Очевидно родната публика остава най-големият клиент на туристическата ни индустрия.
Например, всякакви мерки за въвеждане на ред по плажовете се одобряват. Мнозинство от 92% приемат идеята по-ясни правила къде могат да се разполагат каравани и палатки. 84% пък одобряват тавани на цените на чадъри и шезлонги. Мнозинство от 63% принципно одобрява идеята за категоризиране на плажовете.
Всички мерки предлагани от ресорните администрации срещат почти инстинктивна подкрепа сред обществото. Респективно, 39% одобряват работата на туристическото министерство, 35% не я одобряват, а останалите се колебаят.
Мнозинство от 55% одобряват прословутите преместваеми обекти по морето да добият стандартизирана визия, 36% не одобряват, а останалите се затрудняват да отговорят. Мнозинство от 67% обаче не е съгласно подобни търговски обекти около плажовете да бъдат напълно премахнати и продажбата на храни и напитки да се премести изцяло към първата линия с хотели. Очевидно подобна мярка едновременно би затруднила и родните туристи, и оскъпила покупките им поради надценките в хотелите.
Друг пример в това отношение: за 62% проверките по курортните места трябва да се правят незабелязано и през цялото време – за да има постоянен контрол.
Малцинство от 36% избират становището, че проверките по курортните места трябва да се правят заедно с медии и в присъствието на туристите – за да има повече гласност. Останалите се колебаят.
Явно обществото ни предпочита по-скоро постоянните, отколкото показни мерки. Вероятно това се дължи и на цялостния скептицизъм към прекалено медийни акции и към политическата прослойка въобще, посочват от „Галъп”.
Бяха проверени и други подобни двойки твърдения, които да уловят генералната структура на нагласите по потенциални алтернативни становища по дадени теми. Например, беше зададен и провокативният въпрос дали като цяло концесионирането и въобще формите на стопанисване на плажовете са по-добрият вариант, или пък липсата на стопанисване и концесиониране – за да се съхрани максимално природният вид.
79% предпочитат концесионирането и стопанисването на плажове – за да се поддържа ред и чистота, а 17% предпочитат природния им вид. Дилемата е трудна, защото стопанисването и поддържането не противоречи на максимално природния вид на плажовете, се казва в проучването.
Затова и въпросът е целял да покаже по-скоро каква е онази част от българите, които предпочитат краен вариант, уточняват от „Галъп”.
Тези 17% се равняват на почти милион българи. Това значи, че за милион наши сънародници отдалечаването на туристическите места от природата и спокойствието е толкова тежко, че биха предпочели дори липса на стопанска грижа, заключават от агенцията.
Когато става дума за зимния туризъм мнозинство от 67% смятат, че той като цяло се нуждае от нови лифтове и съоръжения, а 19% са на обратното мнение.
Очевидно, развитието на зимния туризъм и ски спорта се подкрепя, новите лифтове и съоръжения не се възприемат като проблем. Проблем се вижда по-скоро в опасността от презастрояване.
Фактор
20% са посетили чуждестранен морски курорт, а 2% – чуждестранен планински курорт.
41% казват, че в започващата година ще посетят български морски курорт, 31% твърдят, че ще идат на български планински курорт. 15% се надяват да отидат, дори и за кратък отдих, на море в чужбина, а 3% - на планина в чужбина. Очевидно родната публика остава най-големият клиент на туристическата ни индустрия.
Например, всякакви мерки за въвеждане на ред по плажовете се одобряват. Мнозинство от 92% приемат идеята по-ясни правила къде могат да се разполагат каравани и палатки. 84% пък одобряват тавани на цените на чадъри и шезлонги. Мнозинство от 63% принципно одобрява идеята за категоризиране на плажовете.
Всички мерки предлагани от ресорните администрации срещат почти инстинктивна подкрепа сред обществото. Респективно, 39% одобряват работата на туристическото министерство, 35% не я одобряват, а останалите се колебаят.
Мнозинство от 55% одобряват прословутите преместваеми обекти по морето да добият стандартизирана визия, 36% не одобряват, а останалите се затрудняват да отговорят. Мнозинство от 67% обаче не е съгласно подобни търговски обекти около плажовете да бъдат напълно премахнати и продажбата на храни и напитки да се премести изцяло към първата линия с хотели. Очевидно подобна мярка едновременно би затруднила и родните туристи, и оскъпила покупките им поради надценките в хотелите.
Друг пример в това отношение: за 62% проверките по курортните места трябва да се правят незабелязано и през цялото време – за да има постоянен контрол.
Малцинство от 36% избират становището, че проверките по курортните места трябва да се правят заедно с медии и в присъствието на туристите – за да има повече гласност. Останалите се колебаят.
Явно обществото ни предпочита по-скоро постоянните, отколкото показни мерки. Вероятно това се дължи и на цялостния скептицизъм към прекалено медийни акции и към политическата прослойка въобще, посочват от „Галъп”.
Бяха проверени и други подобни двойки твърдения, които да уловят генералната структура на нагласите по потенциални алтернативни становища по дадени теми. Например, беше зададен и провокативният въпрос дали като цяло концесионирането и въобще формите на стопанисване на плажовете са по-добрият вариант, или пък липсата на стопанисване и концесиониране – за да се съхрани максимално природният вид.
79% предпочитат концесионирането и стопанисването на плажове – за да се поддържа ред и чистота, а 17% предпочитат природния им вид. Дилемата е трудна, защото стопанисването и поддържането не противоречи на максимално природния вид на плажовете, се казва в проучването.
Затова и въпросът е целял да покаже по-скоро каква е онази част от българите, които предпочитат краен вариант, уточняват от „Галъп”.
Тези 17% се равняват на почти милион българи. Това значи, че за милион наши сънародници отдалечаването на туристическите места от природата и спокойствието е толкова тежко, че биха предпочели дори липса на стопанска грижа, заключават от агенцията.
Когато става дума за зимния туризъм мнозинство от 67% смятат, че той като цяло се нуждае от нови лифтове и съоръжения, а 19% са на обратното мнение.
Очевидно, развитието на зимния туризъм и ски спорта се подкрепя, новите лифтове и съоръжения не се възприемат като проблем. Проблем се вижда по-скоро в опасността от презастрояване.
Още от Туризъм
„Божоле Нуво“ пристигна! Светът празнува младото вино – как една френска традиция се превърна в международен феномен
Всяка година на третия четвъртък на ноември милиони любители на виното отварят първите бутилки от новата реколта на френското Божоле, традицията започва преди повече от 70 години
Сардиния плаща до 30 000 евро на чужденци, за да се преместят на острова: има едно важно условие
Допустими кандидати са наети служители, работещи на свободна практика, и предприемачи.
Престижна класация подреди Сапарева баня в ТОП 5 на зимните СПА- курорти
В американското туристическо издание Travel Off Path българският курорт се представя като идеална алтернатива на скъпите зимни курорти в Швейцария