46% от българите над 18 години казват, че в последните пет години са почивали, макар и за малко, на български морски курорт. 35% пък твърдят същото за планински курорти у нас. Това показват данните от експресен сондаж на “Галъп интернешънъл“ по потребителски теми.

20% са посетили чуждестранен морски курорт, а 2% – чуждестранен планински курорт.

41% казват, че в започващата година ще посетят български морски курорт, 31% твърдят, че ще идат на български планински курорт. 15% се надяват да отидат, дори и за кратък отдих, на море в чужбина, а 3% - на планина в чужбина. Очевидно родната публика остава най-големият клиент на туристическата ни индустрия.

Например, всякакви мерки за въвеждане на ред по плажовете се одобряват. Мнозинство от 92% приемат идеята по-ясни правила къде могат да се разполагат каравани и палатки. 84% пък одобряват тавани на цените на чадъри и шезлонги. Мнозинство от 63% принципно одобрява идеята за категоризиране на плажовете.

Всички мерки предлагани от ресорните администрации срещат почти инстинктивна подкрепа сред обществото. Респективно, 39% одобряват работата на туристическото министерство, 35% не я одобряват, а останалите се колебаят.  

Мнозинство от 55% одобряват прословутите преместваеми обекти по морето да добият стандартизирана визия, 36% не одобряват, а останалите се затрудняват да отговорят. Мнозинство от 67% обаче не е съгласно подобни търговски обекти около плажовете да бъдат напълно премахнати и продажбата на храни и напитки да се премести изцяло към първата линия с хотели. Очевидно подобна мярка едновременно би затруднила и родните туристи, и оскъпила покупките им поради надценките в хотелите.

Друг пример в това отношение: за 62% проверките по курортните места трябва да се правят незабелязано и през цялото време – за да има постоянен контрол.

Малцинство от 36% избират становището, че проверките по курортните места трябва да се правят заедно с медии и в присъствието на туристите – за да има повече гласност. Останалите се колебаят. 

Явно обществото ни предпочита по-скоро постоянните, отколкото показни мерки. Вероятно това се дължи и на цялостния скептицизъм към прекалено медийни акции и към политическата прослойка въобще, посочват от „Галъп”.

Бяха проверени и други подобни двойки твърдения, които да уловят генералната структура на нагласите по потенциални алтернативни становища по дадени теми. Например, беше зададен и провокативният въпрос дали като цяло концесионирането и въобще формите на стопанисване на плажовете са по-добрият вариант, или пък липсата на стопанисване и концесиониране – за да се съхрани максимално природният вид.

79% предпочитат концесионирането и стопанисването на плажове – за да се поддържа ред и чистота, а 17% предпочитат природния им вид. Дилемата е трудна, защото стопанисването и поддържането не противоречи на максимално природния вид на плажовете, се казва в проучването.

Затова и въпросът е целял да покаже по-скоро каква е онази част от българите, които предпочитат краен вариант, уточняват от „Галъп”.

Тези 17% се равняват на почти милион българи. Това значи, че за милион наши сънародници отдалечаването на туристическите места от природата и спокойствието е толкова тежко, че биха предпочели дори липса на стопанска грижа, заключават от агенцията.

Когато става дума за зимния туризъм мнозинство от 67% смятат, че той като цяло се нуждае от нови лифтове и съоръжения, а 19% са на обратното мнение. 

Очевидно, развитието на зимния туризъм и ски спорта се подкрепя, новите лифтове и съоръжения не се възприемат като проблем. Проблем се вижда по-скоро в опасността от презастрояване.