Една разходка до Тракийското светилище в Плана

Съществува предание, че манастирът бил издигнат върху основите на тракийско светилище. Етнографите считат, че някогашни езически празници, провеждани на това място, са преминали в култ към Светия Дух. Тази традиция се е запазила и днес у населението на околните села.

Връх Манастирище представлява голяма и заравнена поляна. На самия връх някога се е разполагал манастирът “Св. Троица”, развалините на който се виждат и днес.

Няма точни сведения кога е възникнал този манастир, но до средата на ХХ в. е бил действащ. В манастира е имало две черкви. Едната – в най-западната част на върха. Основите й са запазени на височина до половин метър. Ясно се разграничават отделните части на храма – притвор, наос (централна част) и олтар. На мястото на олтара е построен параклисът “Свети Дух”. По една-две стълби се слиза в параклиса, който е грижливо поддържан и винаги отворен за посетители.

В южната част на големия манастирски двор се е намирала втората черква, основите на която много трудно сега се забелязват. В олтарната част на разрушената черква е стояла единствено основата на олтарната маса, по страните на която имало трудно четящи се надписи. Обикновено там са изписвани имената на някои от майсторите и по-видните дарители. За съжаление следите сега са заличени.

В непосредствена близост се издига антената на мобилен оператор, при чието строителство следите на втората манастирска черква са допълнително заличени.

Съвсем наблизо има следи от постройки, но те са обрасли в храсти. Личат иманярски изкопи. По склона около манастира личат и основите на манастирската ограда. На изток от върха се открояват още две заравнени тераси, за които местните хора казват, че са били част от манастира.

До средата на 50-те години на ХХ в. в една от сградите на манастира е живял самотен старец – дядо Благоя, който се грижел за манастира. Местните хора му помагали и манастирът се крепял. След това по неизвестни причини старецът напуснал. Останал без стопанин, манастирът започнал да се руши. Днес за него напомнят само основите на една от черквите, малкият параклис и името на върха, доказателство за големината и значението на манастира в продължение на векове.

Манастирът е бил изгорен и унищожен от турците.

Непосредствено под върха в горичката има вековен бук. Намира се на 100 метра от параклиса.

В дънера му има хралупа с целебна вода.