Фестивалът отново се фокусира върху изкуството на социална тематика, създадено за специални места в столицата – малко използвани или натоварени с особена история къщи, архитектурни паметници или пък сгради, предизвикали различни дебати в обществото.

Сред авторите са както утвърдени и вече успели артисти, така и млади и дебютиращи творци. Те работят във всички посоки и движения, в които съвременното изкуство се проявява. Критични и социални, тези произведения събуждат нашите сетива и ни окуражават самите ние да погледнем по нов начин на това, с което сме свикнали.

Местата, в които артистите ще влязат и ще променят нашето усещане за тях са: Водната кула в квартал "Лозенец", Старата царска гара "Казичене", Подземието "Сердика" на бул. "Мария Луиза", бар "Хамбара" на ул. "Шести септември", Музея за съвременно изкуство САМСИ и Музея на социалистическото изкуство.

Във фестивала ще видите и преживеете произведения на творци, които работят както с най-традиционните техники (но с концептуален характер), така и видео творби, пърформанси и инсталации, замислени, специално за мястото, в което се осъществяват (site specific works).

През тази година се забелязва отново силно изразено отношение на творците към природата и нашата връзка с нея. Такава е инсталацията на Йохан Уолтър (Дания) – Егей; творба от видео и звуци, записани на повече от 20 свещени места в различни държави, или пък сред природата. Кадрите показват ритуали при които сливането със заобикалящата среда се случва чрез звуци и жестове. Така публиката е накарана да забрави думите и да "мисли" с езика на подсъзнанието.

"Има ли език на съдбата?" - пък пита в своя пърформанс "Сирена на живо в София", Лаура Кристин от Италия (19 юни, във Водна кула, след 21:00 часа). В своята работа, Лаура изследва моментите, в които странни повторения на знаци или цифри ни карат да се замислим върху въпросите за предопределеността, а най-обикновените предмети придобиват необичайна сила върху психиката ни. Сред интересните произведения, които изследват предметите, старите къщи и тяхното въздействие върху нашата психика е работата Трипо на Весела Михайлова (България) и Тиаго Мартинс (Португалия). Тандемът показва устройство, чийто дизайн е вдъхновен от детските спомени. "То събужда звукова връзка с отминали времена, гореща линия с миналото, то е средство, което ни свързва със спомените, скрити в стените", твърдят авторите. За да разберете какво точно е Трипо и как работи то, трябва да дойдете на място, да го изследвате и да намерите точките, в които то се превръща във връзка с миналото. (Водна кула, 19.06.-22.06.)

Връзката с бъдещето ще бъде налична по време на фестивала. Творци като Пол Виербински от Германия, поставят проблемите на научната фантастиката и свръхестественото като тема на своите произведения. Други пък, като българката от Канада - Наталия Петкова застъпват въпроса за условията при които, дори най-сложната човешка дейност като говоренето може да се роботизира.

Политическите протести и демонстрации са неделима тема от настоящето на човечеството. Артистите се фокусират върху различни моменти от тях – докато Клер Халпин от Ирландия се интересува от гнева в лицата на хората по време на демонстрации, Джон О`Харе от Великобритания изследва как усещането ни за цветове се влияе от социалната и политическата ни среда.

Освен традиционните за съвременното изкуство средства, като инсталацията, пърформанса и хепънинга, в тазгодишния фестивал участват и артисти, които използват и нови начини за изразяване, като ходенето пеша, примерно. С тази реторика работят норвежка група от четирима артисти - Катрин Констанс Гилснес, Фроде С. Якобсен, Тронд Арни Ванген, Ингеборг Торгерсен, както и българката Радина Стоименова. Кога, как и защо разходката от точка А до точка Б става произведение на изкуството, ще разберем от пърформанса на Радина «Искате ли да се разходите с мен?» на 20 юни в САМСИ.

Джос Брегман от Холандия използва друго нетрадиционно средство – говоренето като метафора. На 22 юни в Хамбара Брегман ще се превърне в говореща арт творба и ще дискутира темите за европейското съседство. Авторът е превърнал своята къща в с.Осеновград, на 30 км от София в арт резиденция, където самият той се радва на интересни съседи и чудати взаимоотношения.

Темата за изразяването е застъпена и от българина Радомир Данков в неговата интерактивна инсталация “Говори с Ния”. Българинът Теодор ЛИХО пък ще покрие фасадата на Музея за съвременно изкуство САМСИ с плътна димна завеса, върху която всеки гост ще може да напише своето име или това на любим човек със светлинни графити. Произведението – ЯКО ДИМ и Всеки Участник от Публиката е Поканен да даде своето име ще бъде изпълнено на 20 юни, в деня на лятното слънцестоене.