Гениалният музикант пристига с най-известното и мащабно рок шоу в света – Тhe Wall . Досега той е поставял "Стената" в 28 държави, 192 пъти пред 3,3 милиона души. В шоуто се прожектират гигантските образи на Роджър Уотърс и неговите музиканти на стена екран.

Спектакълът напомня изключително много филма "Стената". Предимството му обаче е, че всичко е на живо. Уникалното по рода си събитие е изпълнено с впечатляващи аудио- и визуални ефекти.

На огромната сцена ще бъде построена истинска стена от тухли, върху която зрителите ще гледат невероятна мултимедия. Пред очите на феновете гигантската стена ще бъде разбита, ще има прелитащи самолети, учителят марионетка ще се съживи.

Джордж Роджър Уотърс е по-малкият син на Мария и Ерик Уотърс. Не помни татко си, тъй като е само на 5 месеца, когато баща му е обявен за изчезнал или умрял като британски офицер в Италия през 1944 г. След смъртта му овдовялата Мария - учителка, се премества с двамата си синове в Кеймбридж, където умира през 2009 на 96 години.

В училището в Кеймбридж, а след това и в гимназията за момчета Уотърс се запознава с Роджър Барет (по-късно известен като Сид) и Dейвид Гилмор, които живеят наблизо. Така тройката на бъдещия "Пинк Флойд" е оформена. Въпреки че го уважават в гимназията, защото е запален спортист и известен играч на крикет, Уотърс признава: "Мразех всяка секунда от училището, с изключение на игрите. Режимът беше много потискащ, тъй като учителите упражняваха психически тормоз върху по-податливите деца."

До началото на 1966 г. Барет е фронтмен, китарист и автор на песни. В края на 1967 г. заболява психически и поведението му става все по-хаотично. През март идната година се съгласява да напусне групата, а през април 1968 г. идва Дейвид Гилмор.

След напускането на Барет Роджър Уотърс започва да чертае художествено направление "Пинк Флойд". Той става основният композитор и текстописец, както и втори вокалист (заедно с Гилмор), и остава доминираща на бандата творческа фигура до заминаването му през 1985 година.

Уотърс е написал петте най-велики албума на "Пинк Флойд", като се започне с концептуалния "Тъмната страна на Луната" (1973), "Иска ми се да беше тук" (1975), "Животни" (1977), "Стената" (1979) и The Final Cut (1983). Музикантът оказва все по-творчески контрол над групата и нейната музика. "Тъмната страна на Луната" е от най-печелившите албуми на всички времена и е продаден в над 40 млн. копия по целия свят.

Излезлият през март 1983 г. The Final Cut бележи края на сътрудничеството между Уотърс, Гилмор и Мейсън. Албумът е със субтитри и текстовете му критикуват консервативното правителство на Маргарет Тачър. Гилмор няма парче за албум и иска тавата да се отложи, но Уотърс отказва.

Според Мейсън, след борби за власт в рамките на групата и творчески аргументи за албум, името на Гилмор не фигурира сред авторите, въпреки че той запазва заплатата си. Списание "Ролинг Стунс" дава на албума пет звезди и го нарича "изключително постижение", "връх и шедьовър в рок изкуството".

Критиците заявяват, че "по същество той е солоалбум на Уотърс”.

Раздялата е назряла и след творческите конфликти през 1985 г. Уотърс напуска "Пинк Флойд".

На 2 юли 2005 г. Роджър Уотърс свири отново с Ник Мейсън, Ричард Райт и Дейвид Гилмор. Групата се събира след 20 г. раздяла, но само за благотворителния концерт Live 8. 

Между 2006 и 2008 г. на самостоятелни турнета изпълнява The Dark Side of the Moon. През 2010 г. тръгва на световното си турне, посветено на The Wall Live. На концерта му в Лондон на 12 май 2011 г. с него две парчета от албума свирят и Гилмор и Мейсън - единствените останали членове на "Пинк Флойд". Гилмор изпълнява Comfortably Numb, а след това с Мейсън се присъединяват към Уотърс за Outside the Wall.