Излезе книгата на историка проф. Петър Брант  - „Вили Брант: С други очи“. Тя е за един от световните политици, превърнали се в емблема на разведряването и пробива в „желязната завеса“ между Изтока и Запада. Монографията на Петер Брант – известен историк и първороден син на един от най-влиятелните германски канцлери, излиза точно за 100-годишнината от рождението на големия държавник социалдемократ и само година след премиерата й в неговата страна.

Вили Брант е един от най-големите германски канцлери, заедно с Конрад Аденауер и Хелмут Кол. Германец до мозъка на костите, европеец по убеждение и гражданин на света по призвание, през 80-те години Вили Брант е една от най-оспорваните личности в Германия.Но противоречието между националния патриот Брант и убедения европейски федералист Брант е само привидно. Още докато е в изгнание Вили вижда бъдещето на континента в икономическо и политическо обединение. За него нацията е пропита от ценности и чувства съобщност с общо съзнание и начин на общуване. Суверенната национална държава от стария вид не би трябвало непременно да бъде съхранена. Той е готов да я замени за здраво свързана „Европа на народите", нещо като Съединени щати на Европа, в която всяко отделно държавно образувание ще запази своя национален характер...
Вили Брант беше на върха на славата си като председател на Германската социалдемократическа партия. В същото време неговият син е ляво радикален активист, участник в студентските протести през 60-те години в Германия, както и в антиамериканските протести.
В книгата има интересни политически подробности, както и за отношенията баща и син.
В интервю за предаването „12+3“ на БНР проф. д-р Петер Брант разказа за този период. "Основните разговори бяха преди студентското движение да достигне своята върхова точка. Още като младеж в младежката организация започнах да мисля по-самостоятелно. Баща ми беше спокоен човек. Опозицията на младите хора беше добре известна. Той самият го беше изживял. Винаги е имал позицията, че хората трябва да бъдат респектирани, дори и когато са много млади, а не още от началото да се твърди, че възрастните по принцип трябва да имат право."
В първата фаза на протестното движение Вили Брант се е ядосвал на младежите за това, че всъщност не разбират какво става и не знаят какво защитават, каза още неговият син и добави: "В крайна сметка стигна до преценка, че действията и идеите на тези хора трябва да бъдат приети съвсем сериозно. Той стигна и до това мнение, защото протестиращите станаха вече реален фактор, включително в събития като през май 1968 г. във Франция, където студентското движение всъщност предизвика и огромна стачка на профсъюзите. Много хора впечатли международният характер на това движение – от Япония до САЩ, и дори някои от комунистическите държави бяха засегнати от него."
Проф. Брант сподели, че притежава някои политически качества, но много неща, които би трябвало да може един политик, той не би могъл да го върши. "Човек може да бъде политически активен, без самият той да бъде политик", каза в заключение синът на Вили Брант.

При представянето на книгата в НДК Петер Брант обясни, че сред поуките на социалдемокрацията е това как пазарите могат да бъдат регулирани, а властовите фактори изтласкани назад, както е в Скандинавските страни. Той върна лентата към особения период с оставката на неговия баща като канцлер през 1974 г. След победата на социалдемократите през 1972 г. идва момент на спад. Вили Брант е след операция на гласните струни и не може да участва в новите коалиционни преговори и има чувството, че те не са проведени както трябва. Засилват се вътрешните конфликти в Социалдемократическата партия, а през 1973 г. се повишават цените на петрола и се създава съвсем нова икономическа ситуация, характеризираща се с рецесия и висока безработица. Един от основните му съмишленици – Гюнтер Гийом, пък е разкрит като агент на ЩАЗИ, заради което във Федералната република избухва мощен политически скандал. За да се запази коалицията, Вили Брант поема политическа отговорност и се оттегля, но остава водещ световен политик с нови акценти в своята дейност. От 1971 г. той е носител на Нобелова награда за мир, а през 1976 г. е избран за президент на Социалистическия интернационал - пост, който заема до смъртта си през 1992 г.

По актуалния въпрос дали Вили Брант не е заложил бъдещи проблеми със своята по-свободна политики към т.нар. „гастарбайтери“, които създават общности с голяма раждаемост и трудно се интегрират в западното общество, Петер Брант коментира: „Това е разбираемо от човешка гледна точка. Стабилността на социалната държава може да бъде застрашена и пак да не се решат проблемите на света. Но той бе наясно, че на слабите трябва да се помага“.

Петер Брант отбеляза, че първи препитание в Германия са потърсили италианци, испанци, югославяни, а чак след това турци и граждани на арабските страни. Сред тях има и много добре интегрирани, има и гета. „В нашата Конституция поради поуките от Третия райх е заложено понятие „право на убежище“, напомни той.

Историкът Петер Брант, който също е бил политически бежанец, се съгласи, че този въпрос е изключително сложен и дори богатите общества днес не могат да поемат тези огромни потоци от емигранти.

“Германец, европеец, гражданин на света“ - такова определение за канцлера Брант даде социологът Петър-Емил Митев, като се спря на неговата „източна политика“, която заедно със „западната политика“ на Михаил Горбачов заложи мина под Берлинската стена. Днес отново сме изправени пред алтернативата промяна на света чрез конфронтация или промяна чрез сближение, каквато осъществи Вили Брант, припомни той.

(Изданието на „СиВас“ е част от поредицата „Световният гамбит“, посветена на личности жалони, променили глобалната политика. То излиза и благодарение на сътрудничеството на издателство "Дийтц" от Бон.)