Тропар

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,

а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот;

с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе,

а със знаменията преславно озари западните земи.

Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

В "Охридската легенда" или Краткото житие на св. Климент от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан, който сам се нарича "архипастир на българите", е написал: "Този велик наш отец и български светилник по род бе от европейските мизи, които мнозина наричат българи".

Свързан с делото на светите братя Кирил и Методи, Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ.

След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч.

Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Когато пристигнаха при Борис, той ги прие с уважение както подобава. Попитани за станалото с тях, разказаха всичко от начало до край, без да пропуснат нещо.

Князът като ги изслуша, много благодареше на Бога, че му е изпратил такива труженици и такива благодетели на България, учители и устроители на вярата, и то не прости мъже, а изповедници и мъченици. Прие ги с много почит, даде им свещенически облекла, нареди да им дадат жилища, предназначени за първите му приятели, и се погрижи да имат изобилие от всичко необходимо, понеже добре знаеше, че да се връщаш с мисли към дребните телесни нужди, отвлича твърде много от богомислието. 

Самият той имаше силно желание да беседва всеки ден с тях и да се учи на древни истории и светийски жития и да прочита Писанията чрез техните уста. Но и всички, които бяха при него, по знаменит род и голямо богатство превъзхождащи другите, и те идваха при светците като деца при учители и разпитваха за всичко, което се отнася до спасението, и черпейки от тия вечнотечащи извори, сами пиеха и на домовете си даваха.„

После този същински Божий подстратег Михаил, когото ние в нашето слово нарекохме и Борис, не преставаше да мисли как да даде пълна свобода на тези свещени мъже за Божието дело.

Бог му внуши тази мисъл: да отдели Кутмичевица от Котокия (в Библията Македония е наричана Китим - бел.м. Л.Т.) , като й постави за управител Домета и като го откъсне от областта на Курта, да предаде на Домета блажения Климент или по-скоро на Климента да предаде Домета.

Като го изпращаше за учител на Кутмичевица, той издаде заповед до всички жители на оная страна с ревност да приемат светеца и да му дадат всяко изобилие, да му поднасят дарове и чрез видимото пред всички, да проявят скритото в душата съкровище на любовта.

И за да ги засрами още повече, сам Борис подари на триблажения Климент три дома в Девол, снабдени изобилно с всички необходимо и със собственост на комитски род, а и в Охрид и Главеница му подари места за почивка.

Ново свидетелство за св. Климент Охридски Чудотворец, починал на 25 юли 916 г. като епископ Велички и на целия Илирик

За живота на св. Климент има редица извори на различни езици и много изследвания, обхванати в отделни библиографии.

Според "Охридската легенда" той е "родом от европейските мизи, които народът знае като българи", следователно е от българските славяни. Той е сред първите ученици на св. Кирил и Методий (от Олимп в Мала Азия до Рим) и след смъртта им продължава тяхното дело повече от 30 години в своята Родина ¬ България.

От столицата Плиска св. Климент е изпратен от българския владетел св. княз Борис-Михаил в областта Кутмичевица като учител на българския славянски език сред местното население, за да го просвети в християнската вяра.

Резултатът е известен: около 3500 ученици са подготвени за поддякони, дякони и свещеници, за да проповядват Христовата вяра сред новопокръстените българи.

От 893 г. до смъртта си той е епископ на български език. В науката от 150 години се спори къде е била епископската му катедра Величка, защото в титулатурата му се споменават две епархии: Тивериуполска и Величка.

В последните изследвания се предполага, че втората епископия била или в Родопите, или по реката Вардар, но няма точни данни за това.

Нов извор от Ватиканската библиотека посочва два безспорни факта: седалището на св. Климент след 906 г. и датата на неговата смърт.

В един малко известен документ се казва следното: "Епископия Велаграда или Велеграда (Берат) и Канина, Северен Епир. Град в Албания, сега Берат. Епископия първо към Драчката митрополия, наричана Пулхериуполска, после Велеградска митрополия към Охридската архиепископия, а от 1767 г. към Цариградската патриаршия с митрополитски титул "Пречестен и Екзарх на цяла Албания... Епископи: 1. Филарет, неизвестно кога, 2. Серафим, също неизвестно, 3. Сергий 16 април 878, 4. Даниил, 5. Климент ¬ 906 - ¬ 25 юли 916 г."

Този неизвестен досега извор показва няколко нови факта:

1. Епископ Сергий, славянин и ръкоположен от български епископ Георги, е светителствал тук, а не в Белград на Дунава, който тогава също е бил в българската държава.

2. Епископ Климент е приел Величката епископия едва през 906 г. и останал там до своята кончина.

3. За първи път научаваме точната дата на неговата смърт ¬ 25 юли, докато преди това се знаеше датата на неговото погребение ¬ 27 юли 916.

Новият извор има важно значение за науката. Той не само разрешава някои спорни проблеми, но ще послужи за преоценка на дискусионни въпроси от българската и общобалканската история и култура.

Сега по-ясно се разбира кога и защо св. Климент на два пъти е приемал епископски седалища, както знаехме от изворите.

Още през 893 г. той е избран от българския владетел Симеон за епископ и вероятно е светителствал в Струмица (Тивериупол) до 906 г.

Наръшкият надпис от 904 г. на каменна плоча на около 20 км от Солун очертава "Граница между ромеи и българи при Симеон".

В "Дюканжовия" Списък на българските архиепископи пише изрично:

"Климент, като станал епископ на Тивериупол (сега Струмица - бел.м. Л.Т.) и Велика, сетне бил натоварен от Бориса, цар на българите да надзирава и третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина и (или) Тасипият." (Й. Иванов. Български старини из Македония 1931, с. 565), а в "Охридската легенда" (Краткото житие на св. Климент), вероятно писано на български език и преведено и преработено от архиепископ Димитър Хоматиан Охридски и на цяла България, се добавя и следващото въздигане на общобългарския светител: "Климент е възведен на епископския престол, като бил поставен за епископ на целия Илирик и на владеещия тази земя български народ" (Й. Иванов 1931:318).

Тук няма да се спираме на множество други въпроси, които биха могли да бъдат поставени. Бихме могли само да насочим вниманието си към известното сведение от "Българската легенда" или Пространното житие на св. Климент, също преведено от български извори и може би допълнено от архиепископ Теофилакт Български ХI-ХII век.

Той нарича св. Климент "протос епископос тис вулгарикис глоссис".

Това би могло да се преведе по няколко начина: "пръв епископ на български език", но и като "пръв (т.е. главен) епископ на българския народ".

Вторият превод отговаря повече на смисъла и на изворите. Думата "глосса" може да се преведе и като "език", но и като език на народа, който го говори, т.е. и като "народ", както е посочено в "Охридската легенда".

Накрая, но не на последно място, защо св. Климент е известен като "Охридски", след като в най-старите извори е наречен "Велички"?

Отговорът е много ясен и недвусмислен. Българските владетели изпратили Св. Климент като учител в българската крепост Девол, дали му там три големи къщи, както и места за отдих в Главиница и Охрид.

С тези средства и на тези предоставени места св. Климент построява манастир в чест на Св. Пантелеймон в Охрид, където обичал да се връща от Велика в усамотение и покой.

Източник: Pravoslavie.bg