Скандалите с шефа на културната комисия в парламента Слави Бинев, предизвикаха острата реакция и на кинрожисьора Евгений Михайлов. Той анализира проблема като паралели - преди и сега...

Преди: Необразованите комунисти, избивайки комплексите си, но и разбирайки ролята на културата като пропаганда, ухажваха дейците на изкуството. Отъркваха се у тях, а даже понякога им засвидетелстваха и уважение. Но неизменно имаха респект и страх от по-образованите и умните.

Сега: Политиците на новото време, завършили я библиотекарския университет, я получили западно образование, се имат за голямата работа и даже не обръщат внимание на някакви си творци, и дейци на културата. Те даже им пречат, защото им гледат в канчето. А има и свобода на словото...!?

Колко по-лесно е да дадеш сума, равна на годишния бюджет за култура, за еднократни коледни надбавки на пенсионерите, отколкото да подкрепяш будната съвест на нацията. Какво тук значи някаква си интелигенция...

Тъжно, но факт, констатира Евгений Михайлов.