​Поне за миг да полетя – памет за Иван Андонов

„Аз не чакам вдъхновение, аз работя“. Това са думи, превърнали се във формула на живота на един изключителен български творец – покойния Иван Андонов. Припомня ни ги Люба Маричкова, най-близкият човек до автора на култовите ленти “Дами канят”, “Опасен чар” и “Вчера”.

Повод за разговора ни е премиерата на филм, посветен на Иван Андонов, който ще бъде представен тази вечер (18 ноември, б.р.) в кино „Люмиер“ в столицата. Идеята се ражда преди две години, а от работата на режисьора Галина Кралева, сценариста Влади Киров, оператора Светла Ганева и продуцента Анри Кулев се появява документалната лента 

„Поне за миг да полетя“

Заглавието е стих от шлагера на Кирил Маричков „Моят свят“, а текстът е писан от Иван Андонов. Но в тези няколко думи сякаш е заключен целият творчески порив на артиста.

„Поне за миг да полетя“, филм-портрет за една изключителна фигура на българската култура – универсалният Иван Андонов (1934-2011), е сложна артистична тъкан от незабравимите му игрални филми, авангардната му анимация, въздействащата живопис, редки интервюта, театрални спектакли, актьорски превъплъщения, свидетелства на колеги и приятели, кадри от достолепния родов дом в Пловдив… Стихове на Константин Павлов, четени за радиото с неотразимия му тембър, придават неочаквано интимни измерения на изображението. И всичко е стоплено през погледа на неговата жена-муза Люба Маричкова. Филм за интелигента, надмогващ времето, за Човека-творец в чистия му вид, достоен за своя обект, казва в свой коментар киноведът Боряна Матеева.

Документалната лента е с участието на близките до твореца Люба Маричкова, Илка Зафирова, Мария Статулова, Диана Райнова, Анани Явашев, Асен Шопов, Георги Данаилов, Георги Мишев, Кирил Маричков, Иван Веселинов и Христо Мутафчиев.

Иван обичаше да работи, да се усавършенства. 

Неговите истински музи бяха изкуствата, 

които създаваше. Казваше: „Аз работя и се опитвам да кажа, това което мисля, на езика, който аз си избера. Дали искам да говоря с езика на живописта или с езика на киното – сам избирам средствата и решавам по какъв начин да разкажа една история“, казва пред Faktor.bg Люба Маричкова. Тя припомня, че само през последната година от живота си, притиснат от болестта успява да създаде 30 впечатляващи картини.

„Най-после стана абстрактен художник, това което винаги е искал. Казваше, че съвременната живопис няма нужда от сюжети, а трябва да е внушение от форми и цветове, разказва Маричкова, признавайки, че в настоящето съзнанието й е посветено единствено на твореца и човека Иван Андонов, който познаваше тайната на летенето.