„Както художникът смесва само няколко цвята, за да

получи всички останали, така и светът е създаден от

четири елемента и две сили”

Емпедокъл, V век пр. н. е.

02 – 23 февруари 2017 г.

Самостоятелна изложба на Цвета Марова в галерия Arsenal of art, Пловдив, ул. „Магура” 4, откриване – 18 ч.

Ако изложбата „Елементи и сили” ви изглежда прекалено сериозна – погледнете в дълбочината на картините и ще зърнете там иронично намигване, ще се спънете в сянка на усмивка, ще чуете приглушения шепот на далечна вселенска веселба.

Ако изложбата „Елементи и сили” ви изглежда прекалено несериозна – погледнете в дълбочината на картините и ще усетите как натрупаната в тях мисъл ви тегли нагоре, ще видите митологии да надзъртат иззад завесата, ще повярвате на лицата, които танцуват в очите ви като маски.

Това е една нетипична за днешна България изложба, защото Цвета не е типичният за днешна България художник, а това не е лесно да се преглътне.

Някои свързват стилистиката на творбите ѝ с цветовата оргия на „фовизма”, първият от великите „изми” на ХХ век, с който Матис и приятелят му Дарен карат критиците да си скубят косите и да нарекат изложбата им през 1905 в Есенния салон „оргия от цветове”, а също - „купа с боя, хвърлена в лицето на публиката”.

Да, в изложбата на Цвета ясно се вижда използването на типични за фовистите похвати - привидно неорганизираната, дори наглед хаотична работа с четката; използването на

чисти, контрастни цветове;

максималното опростяване на изобразяваните предмети; появата на фигури и хора в „произволни” цветове, които пасват на колоритната композиция, а не на композицията на реалността.

Но това е само аналогия. Въпреки че ако бе живяла преди 110 години, Цвета щеше да бъде перфектен фовист, сега тя няма намерение да върши повторни революции в изкуството, просто следва себе си. С други думи - прави го, защото така и харесва.

И защото всъщност тя си е такава. В тези 30-ина творби от изложбата, Цвета се показва наистина цялата – цветна и пъстра, експанзивна и ярка, страстна и нетърпелива да се изкаже, дълбока и иронична, концентрирана в нещо и разсеяна за всичко, скромна и екстравагантна, пълна със страховете на въпросите, но понякога – и със смелостта на отговорите.

От друга страна – това е само момент, това е Цвета днес, тук и сега. До вчера тя беше далеч повече абстрактен, отколкото фигурален художник, какъвто изглежда в момента. До вчера рисуваше неголеми платна, днес е във възторг от големите формати. До вчера твореше малко и пестеливо, днес се вихри в ателието, сякаш никога не е виждала платна и бои.

Кой знае как ще се промени утре.

Както и да се промени обаче, картините от тази изложба със сигурност ще оставят значима диря в живота и творчеството ѝ. Заглавният цикъл „Елементи и сили”, циклите „Котешка люлка”, „Малки жени”, „Двама”, да не забравяме акварелите от „Дъждоград” – това са лични открития на тематични и художествени посоки, които идват, за да останат при художника като предани, а не капризни музи.

Съмнявам се обаче, че днес публиката само чрез няколко погледа, макар и с питие в ръка, ще има време да се наслади напълно на картините на Цвета и да прозре всички художествени чудеса и загадки, заложени в тях. Затова - за Бога, братя, купувайте. Така ще притежавате завинаги малък елемент от душата на един художник, който не се страхува хем да се променя, хем да си остава същият, докато съчетава и разделя елементите със силата на силите.

Пламен Асенов