Бианка Лебан, Рим

На 18 май се навършиха 100 години от рождението на най-големият бас на 20 век Борис Христов. Вместо събитието да бъде отбелязано подобаващо, заради огромния принос, който има маестрото за световното оперно изкуство и популяризиране на българската култура, у нас то остана незабелязано за българската общественост, а родните ни институции дори не се сетиха за юбилея му.

Този юбилей обаче бе повод да бъде организирано честване на големия Борис Христов в италианската столица. Близки, приятели и почитатели на великия бас се събраха на 18 май в Аудиториум Парк на музиката в Рим на тържествен концерт. В програмата бяха включени произведения, изпълнени от Борис Христов на неговата последна среща с римската публика на същата дата през далечната 1977 година. Те бяха интерпретирани от млади български и италиански артисти студенти в Академията “Св. Чичилия" - Опера Образование” и Фондацията” Борис Христов”.

„Първата представа, която ми идва в ума, мислейки за чичо Борис е като за една помитаща момчешка вълна от преливаща радост”, споделя вълненията си от неповторимата среща с голямото изкуство на Борис Христов неговата племенница Чечилия Гобби. “Може би това звучи изненадващо за тези, които си го спомнят като човек със строг характер, затворен и необщителен. Но всъщност тези особености на неговия характер в неговата личност съжителствуваха и се преплитаха с една развълнувана, неспокойна детска душа. Това беше в личния си живот Борис, когото аз познавах и обичах – едно момче, способно на буйни чувства, на необуздани забавления и закачливи усмивки, което неочаквано се преобразяваше в Борис-Царят, строг, властен и затворен в мислите си”, разказва пред Faktor.bg. г-жа Гобби.