​По схемите на Девизиева Стоянович прецаква 14 млн.евро от Норвежкото правителство?

Мариана Асенова

Години наред Норвежкото правителство е донор на европейска програма, която подпомага българската държава и в частност българската култура. Тази година не прави изключение. Този път от донорството могат да се възползват общини, държавни институции , читалища ... От страна на държавата опериращ със средствата е Министерството на културата. Принципал е министърът на културата – Петър Стоянович.

Проектите бяха предадени в срок до 30 април и се очаква класирането на успелите проекти да се осъществи до края на юли, за да започне осъществяването им.

Вече сме юли, но Министерството на културата не си е помръднало и пръста да започне сформиране на групите, които ще класират проектите. Вместо това в ход е операция, която цели провал на проекта и откровена кражба на идеи с цел облагодетелстване на определен кръг хора. За сега следите водят към министъра на културата – Петър Стоянович, а действията подозрително напомнят корупционната практика на Мария Девизиева /майка на последното му дете, с която живее на съпружески начала/ в периода, когато е работила в МРРБ и за която дейност вече е подследствена. Отварят се пликовете на кандидатите без жури, четат се проектите и тези, които се харесват се отделят, за да послужат за основа на един нов мега-проект. За това алармират възмутени експерти от министерството. Когато попитали министъра защо има отворени пликове на проекти – отговорът бил „... сигурно лепилото е слабо.” С мега-проекта ще се кандидатства през септември в европейска програма, където финансирането му се очаква да бъде няколко милиона евро.

Няма никакво значение за г-н министъра Стоянович и неговата половинка, че ще лишат общините и държавата от 14 млн. евро – парите от проекта, който те всячески се стремят да провалят, за да присвоят идеите на участниците. Тук ще припомня само думите на прокурора по случая „Дивизиева” Стоил Тойчев: „Всичко е направено по толкова обидно виден начин, демонстративно виден начин, от чувство за безнаказаност. Защото в нашето общество има една прослойка от безнаказани. Чувстват се като богове”.