Книгата на Луис Карол "Алиса в Страната на чудесата" навърши 150 години.
Романът на Карол, публикуван на 4 юли от 1865 г., е адаптиран за сцената и екрана много пъти. През 1947 г. театралната адаптация за "Америкън Репъртъри Тиътър" в Ню Йорк историята е високо оценена от сп. "Лайф" заради начина, по който главната актриса, ветеранката от Бродуей Бамби Лин, въплъщава идеалите на Алиса.
Очарованието на героинята не е толкова в нейната ексцентричност и богато въображение, а защото е реалистична личност, която проявява забележителна логика дори в свят на фантастични измишльотини. Оттогава са минали много години, но това качество остава много полезно далеч извън Страната на чудесата.
Съвсем скоро, след като е публикувана книгата на Карол, тя е адаптирана за театрална постановка. След театъра започват да се продават играчки на тема Алиса, а след тях тя е сред първите героини, които влизат в киното на все още прохождащата филмова индустрия.
Любопитно е как още през 19 век една книга поражда индустрия: картички и играчки на тема Алиса заливат пазара и са едни от най-обичаните – от най-обикновените кукли до специалните хартиени ивици, които се въртят през специален прожектор и показват вид анимация. През 1958 г. Алиса излиза като аудиокнига.
Алиса е сред най-експлоатираните образи и до днес. Приключенията й са в над 25 филма, от Дисни до Тим Бъртън, в стотици театрални постановки, едва ли има език, на който да не е преведена и издадена, а пародиите на тема "Алиса" едва ли биха могли да бъдат изброени.
Още от Арт Фактор
Sofia DocuMental представя филма, триумфирал във Венеция, който Израел обяви за „предателство“
Документалният филм „Naza“ идва в България по-малко от месец след световната си премиера във Венеция, където е посрещнат с 25-минутни овации на крака и получава Специалната награда на журито
„Мислех, че е шега“: Галин Стоев за „Нина Роза“ – филм за България, който Канада предложи за „Оскар“
"Българите са трогнати от филма поради простия факт, че някой от много далеч ни поглежда отстрани и се опитва да ни разкаже такива, каквито на самите нас понякога ни е много трудно да се видим“
110 години без големия Димчо Дебелянов
Създател на символистичната елегия, поетът става родоначалник на поемния жанр в българската литература