Световноизвестният колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес е починал на 87 години, е съобщил близък на семейството на Асошиейтид прес. Нобеловият лауреат е издъхнал в дома си в Мексико сити днес по обяд.

"Сбогом на Габриел Гарсия Маркес, който живя, за да разказва. Републиката на думите изгуби своя добър магьосник. Поклон!" Това написа в профила си във Фейсбук Стефан Тафров от Ню Йорк преди 15 минути.

Маркес е смятан за най-популярния пишещ на испански писател след Сервантес.

Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес (на испански: Gabriel José de la Concordia García Márquez) е пълното име на колумбийския писател, журналист, издател и общественик, известен като Габо в цяла Латинска Америка.

Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм. Получава Нобеловата награда за литература през 1982 г.

Роден е на 6 март 1927 в Аракатака, Колумбия, известно като банановото пристанище на Карибско море, но прекарва по-голямата част от живота си в Европа и Мексико. Баща му е фармацевт. В ранното си детство е отгледан от своите дядо и баба. Дядо му - полковника, е и изкусен златар. Вместо приказки, Маркес е закърмен с военни истории от гражданската война. Баба му пък му разказва истории за духове, суеверия, поличби и свръхестествени явления.

Когато е на 8 години, дядо му умира и той е отведен да живее с родителите си. За него в началото те са чужди хора. В лицея, където започва да учи, пише хумористични поеми и рисува карикатури. Получава прякора „Старикът“ от съучениците си, защото е прекалено сериозен и няма атлетична фигура. Завършва училище през 1946 г., след което записва право в Колумбийския университет в Богота, но сърцето му го влече към журналистиката.

През 1950 година скъсва окончателно с правото и се посвещава на литературата. Той така и не завършва висшето си образование. Започва кариерата си като репортер в колумбийския всекидневник „Ел Еспектадор“ (El Espectador).

Първата му голяма творба е „Разказ за едно корабокрушение“ („Relato de un náufrago“). Тя излиза в подлистници през 1955 г. и описва историята на едно истинско корабокрушение. Историята е следната - през 1955 година военният кораб Калдас потъва заедно с целия екипаж, остава жив само Луис Алехандро Веласко, който успява да оцелее 10 дни в открито море на сал. При завръщането си на сушата, той разказва на журналистите, че потъналият военен кораб е пренасял контрабанда със знанието и покровителството на правителството. В резултат на всичко това Веласко е уволнен, а Гарсия Маркес е изпратен като кореспондент в чужбина в Рим. Завръщането му в Колумбия е рисковано и той започва да пътува из Европа - Париж, Барселона, след това и в други краища на света - Каракас, Ню Йорк.

Световната слава на Гарсия Маркес идва с публикуването на книгата „Сто години самота“ през 1967 година. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Неуморният му труд се увенчава с огромен успех, книгата е приета с голям ентусиазъм и хвалебствия от критиката и преведена на чужди езици. Продадена е в над 10 млн. екземпляра. Голям успех жънат и „Хроника на една предизвестена смърт“, „Любов по време на холера“, "Няма кой да пише на полковника", "Есента на патриарха".

През 1999 г. Габриел Грасия Маркес е диагностициран с лимфома - рак на лимфните жлези. Той претърпява 2 тежки операции; химиотерапията, на която е подложен в болница в Лос Анджелис, се оказва успешна и болестта изглежда излекувана.

В последните години упорито се носеха слухове, че писателят има проблеми с паметта. На 87-ия си рожден ден, честван публично, той получи цветя, торта и поздравления, но не говори.

На 5 април бе приет в болница с инфекция на белите дробове и уринарния тракт. На 9 април бе изписан за домашно лечение с антибиотици.

"Аз съм журналист, винаги съм бил журналист. Книгите ми нямаше да бъдат написани, ако не бях журналист, защото всичко в тях е взето от живота", казваше писателят приживе.