Площад „Св. Неделя" е голямата научна интрига. Така определи проучването на знаковото за столицата място зам.-кметът на София с ресор култура Тодор Чобанов.
Този интерес се обяснява от факта, че археолозите искат да разберат какви отлагания има от различните епохи. По думите на Чобанов, идеята е да се разбере какво се случва с площада през Средновековието, във Византийския и Османския периоди.
Ще се радваме, ако при разкопките при Света Неделя, се намерят надписи, които съдържат военно-историческа информация, заяви Чобанов. Така изследователите ще могат да извлекат и имената на видни граждани и техните дела.
Той обясни, че на подобни форумни пространства са откривани някои от най-ценните документи и именно затова надеждите са да бъде открита научна информация за българската столица.
Би трябвало да очакваме и останки от средновековна църква.
Археологическата работа ще трае два месеца, но проектът включва и обработка на получената информация. Д-р Веселка Кацарова от НАИМ при БАН изтъкна, че проучването на Света Неделя е голямо предизвикателство за археологическата наука. Сметките показват, че за тази година работата възлиза на 130 000 лева за програма „Култура". Находките ще се съхраняват в Музея за историята на София.
Чобанов увери, че всичко, което бъде открито, ще бъде консервирано и то по-най-добрия начин.
Още от Арт Фактор
Sofia DocuMental представя филма, триумфирал във Венеция, който Израел обяви за „предателство“
Документалният филм „Naza“ идва в България по-малко от месец след световната си премиера във Венеция, където е посрещнат с 25-минутни овации на крака и получава Специалната награда на журито
„Мислех, че е шега“: Галин Стоев за „Нина Роза“ – филм за България, който Канада предложи за „Оскар“
"Българите са трогнати от филма поради простия факт, че някой от много далеч ни поглежда отстрани и се опитва да ни разкаже такива, каквито на самите нас понякога ни е много трудно да се видим“
110 години без големия Димчо Дебелянов
Създател на символистичната елегия, поетът става родоначалник на поемния жанр в българската литература