Заедно с Атанас Пенев от БТР изтъкна, че генералният проблем е, че българите губят музикална идентичност, след като едва 5% от родната музика се върти по радиа и телевизии.
Те дадоха за пример съседките Сърбия и Македония, където процентът е между 50 и 60.
"Нощните клубове са ъндърграунд култура, хората да си изкарват парите. Да сте чули някъде за голям концерт на български изпълнител на стадион, освен на Веско Маринов, да е жив и здрав, който събира каймака, и той не е по стадиони. Едно време се правеха такива концерти", припомни Мутафчиев.
Той изтъкна, че от гилдията не виждат воля у управляващите да създадат стратегия за развитие на културата.
"Пламен Орешарски е човекът, който трябва с химикалчето да седне и да каже - бюджетът за култура трябва да е 2% от БВП", изтъкна актьорът и добави, че даването на едни пари е само елемент от една сериозна стратегия за култура.
"Личните амбиции на всеки един в парламента мен не ме касаят. Интересува ме нашата гилдия да може да работи и да твори", посочи Христо Мутафчиев.
Той обяви, че са водени разговори с представители на културното министерство и дори са внесени предложения в ресорната комисия. Предстои да видим дали те ще бъдат включени новата стратегия на културното министерство.
Още от Арт Фактор
Кабинетът отпуска 4,8 млн. евро за „Евровизия 2027“ в Бургас
Провеждането на конкурса е стратегическа инвестиция с висока възвращаемост за страната домакин
Филмът „Последните концлагеристи от „Белене“ - с телевизионна премиера по TV1
Документалната творба на Нов български университет, ще бъде излъчена на 15 октомври 2026 г., четвъртък, от 21 ч.
Девет години зад решетките на комунизма: историята на Михаил Петков в „Задържано време“
Днес ще бъде премиерата на книгата, която макар и мемоарна засяга само периода, в който авторът социалдемократът Михаил (Мишел) Петков попада под ударите на комунистическия режим още като младеж