4-процентовият данък печалба върху приходите на театрите да отпадне, а междувременно да се търси алтернативно финансиране. Това заяви председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев в Комисията по култура в Народното събрание.

По негови думи финансирането на българската култура винаги е било последна грижа на всички управляващи. В навечерието на Международния ден на театъра и връчването на наградите "Икар", народните представители поканиха родните артисти, за да чуят едни от най-наболелите им проблеми.

Мутафчиев поиска и възстановяване на чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права. Той урежда таксите за вносители на записваща техника и празни дискове. Актьорът обяви, че сумата от отчисления от тази дейност, възлиза между 18 и 29 млн. лв. годишно. Председателят на САБ поиска плавно увеличение от 30% на заплатите в сценичните изкуства. Той обясни, че заради ниското възнаграждение, има голямо текучество на технически персонал. Актьорът предложи и театрите да имат лимит за ползване на безплатно гориво. Като проблем Мутафчиев отчете липсата на възможност за подкрепа на създаването на българска драматургия.

Сред проблемите, които очерта ректорът на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" проф. Любомир Халачев, бе липсата на компетентни млади директори в провинциалните театри. Ние работим с младите артисти, но те много бързо завършват и стават професионалисти. За да можем да им помогнем в професионалното развитие, най-важно е да се погрижим да има добри директори", заяви проф. Халачев.

Той припомни, че НАТФИЗ обучават и мениджъри в областта на културата, но много добре подготвените магистри, не могат да спечелят конкурси за директори на театри в различните градове след като са завършили своето образование. Причината е, че местните политици предпочитат хора, които познават.

Според ректора на НАТФИЗ, положението в доста провинциални театри е тежко не само заради липсата на средства, а и заради тяхното неефективно изразходване. Всички тези проблеми от своя страна, водят дотам, че завършилите предпочитат да останат в София. "Ние обучаваме докторанти, които са и добри теоретици, и със сериозна практическа база. В същото време никъде в администрацията не е прието да се изисква докторска степен. Затова завършилите се редят на опашката за учители", каза проф. Халачев.