Картините му красят най-големите световни галерии и музеи на изкуствата и събират милиони почитатели на неговото творчество. Изящният му стил, драматичното осветление върху рисуваните сюжети, изненадващо реалистичният им изглед са много близки до съвременните възприятия.

Малцина обаче знаят, че неговото полицейско досие е по-шокиращо от това на което и да е от лошите момчета на модерния рок небосклон, пише 24 часа. Неотдавна италианският държавен архив изложи в Рим любопитни документи, които недвусмислено свидетелстват за бурния живот на Микеланджело Мериси Караваджо във Вечния град в края на XVI и началото на XVII век.

Старателно написани на ръка полицейски записки, юридически и съдебни документи за похожденията му са събрани в няколко дебели тома и са грижливо съхранени в това уникално хранилище за историята на Рим по време на Ренесанса и след това. Те говорят за съмнителния приятелски кръг на художника, за необузданото му всекидневие и за честите публични скандали, в които се е замесвал. Един от тях дори му докарал смъртна присъда от папа Павел Пети, което също е щателно документирано.

От тези архиви нагледно личи картината на един сприхав мъж, ако не и хулиган, който броди из града, въоръжен със сабя, кинжал и дори с пистолет, без да има писмено разрешение за това, бие се в гърдите, че се ползва с протекцията на църковните власти, по чиято поръчка е създал някои от най-известните си платна.

Той често се спречква с полицията. Веднъж предизвикал шумен скандал в една кръчма и хвърлил чиния с артишок в лицето на келнера, друг път разбил тавана на наетото от него студио, за да може негова голяма картина, над която работел, да се събере вътре. Хазяйката, разбира се, го дала под съд, а той събрал банда авери да замерят прозорците й с камъни.

Всички тези събития са детайлно документирани със свидетелски показания, които не само разкриват сложната личност на Караваджо, но са и богат извор на информация за ежедневието в Рим в онази епоха. Писани са от хора, които добре са знаели, че това ще интересува бъдещите поколения.

Архивните документи дават напълно ново описание на последния и най-сериозен инцидент - уличната битка от 1606 г., в която Караваджо убива някой си Рануцио Томасони. От тях става ясно, че това е било съвършено целенасочено подготвен сблъсък между враждуващи улични банди като в днешно време с участие на 8 души, чиито имена се изреждат точно.

Караваджо и тримата му спътници - един от тях капитан от папската армия - пресрещнали съперниците си на игрище за палакорда в района на "Кампо Мардзио", където художникът живеел. Палакордата е игра, подобна на примитивен тенис, която по-стари римляни си спомнят, че се е играла по улиците на италианската столица до средата на ХХ век. Някои хроникьори досега твърдяха, че спорът може би се е завързал заради жена, но от текста на съдебния протокол личи, че става дума за свада по повод на комарджийски дълг от хазартна игра.

След като убил Рануцио, Караваджо избягал от града. Един от неговите сподвижници бил сериозно ранен, но вкаран в затвора и после съден. Именно неговите показания пред магистратите хвърлят нова светлина по случая. Караваджо избягал на юг към Малта и Сицилия, където пак се захванал с рисуване и успял да получи нови поръчки. За последното си престъпление той получава задочна смъртна присъда от папа Павел V, чийто портрет току-що е нарисувал.

Ето как келнерът Пиетро Антонио де Фосачия собственоръчно описва пред полицията инцидента от 24 април 1604 г.:

"Около 17 ч (обедно време) обвиняемият заедно с още двама души се хранеха в ресторант "Моро" на "Виа Мадалена", където аз работех като келнер. Донесох им 8 порции артишок - 4 от тях задушени с масло, а другите 4 - пържени в олио. Обвиняемият ме попита кои са задушени в масло и кои са пържени в олио. Аз му казах да ги помирише, при което лесно ще разбере разликата.

Той обаче се ядоса и без да каже нищо повече, сграбчи една глинена чиния и ме удари по бузата на нивото на мустака, при което леко ме нарани. После стана, хвана сабята на приятеля си, която лежеше на масата, явно с намерение да ме удари с нея. Аз обаче изхвърчах и дойдох в полицейския участък, за да подам оплакване."

Документите от архива хвърлят светлина и върху смъртта на Караваджо в Порто Ерколе, северно от Рим, през юли 1610 г. Противно на това, което пишат някои от неговите биографи, той е умрял в болнично легло, а не сам на морския бряг, след като избягал от своите кредитори и от полицията. Художникът бил само на 38 г. и се опитвал да се върне в града от митарствата си на юг, вярвайки, че неговите приятели са осигурили помилване за прегрешенията му.

Преди няколко години археолози попаднаха на гроб в Тоскана със скелет на 38-годишен мъж, починал през 1610 г. ДНК анализ го свърза с хора, носещи фамилното име Караваджо. В костите му били открити големи натрупвания от олово, които според лекарите биха подлудили всеки човек и които вероятно са причинили смъртта му. 

Документите, които описват живота на Караваджо в Рим, са написани на интересна смесица от юридически латински жаргон и пиперлив разговорен език, който всеки днешен римлянин лесно би разбрал. Те са били щателно реставрирани, защото някои страници лесно се разпадали от киселината в мастилото. Поради съкращенията в бюджета на културното министерство се наложило да бъдат използвани средства от фирмени спонсори за целта.

Всички описани в архивите събития се разиграват на близки разстояния в една малка част от Стария Рим. Местата, по които Караваджо се е подвизавал, като кръчмите "Моро" и "Вълчицата", отдавна ги няма, а църквата "Св. Амброзий" е вградена в друга по-голяма, построена по-късно на "Виа дел Корсо". Но тесните улички са си там, често задръстени от паркирани мотоциклети. Стоят и много от старите сгради, покрай които Караваджо е минавал. Онези, които са посетили изложбата, също минават сега по тях с други очи, представяйки си метежния живот на художника, останал в историята с великите си картини.

ИЗ ПОЛИЦЕЙСКОТО ДОСИЕ НА ХУДОЖНИКА

4 май 1598: арестуван между 2 и 3 ч следобед край площад "Навона", защото носи сабя без разрешение.

19 ноември 1600: даден под съд за побой с пръчка над мъж, при което скъсал и шапката му със сабя в 3 ч през нощта на "Виа дела Скрофа".

2 октомври 1601: мъж обвинява Караваджо и група негови авери, че го оскърбили и нападнали със сабя край площад "Кампо Мардзио".

24 април 1604: келнер се оплаква, че художникът му лиснал чиния в лицето в кръчма на "Виа Мадалена".

19 октомври 1604: арестуван за хвърляне на камъни срещу полицаи на "Виа дел Греци" и "Виа дел Бабуино.

28 май 1605: арестуван за носене на сабя и кинжал без разрешение на "Виа дел Корсо".

29 юли 1605: ватикански нотариус обвинява Караваджо, че го нападнал отзад с оръжие.

28 юли 1606: Караваджо убива мъж в улична схватка в района на "Кампо Мардзио".