Общинари се гаврят с паметника на цар Освободител

Паметникът е оставен под открито небе,  нарочно е ограден от плътна мрежа, за да не може да бъде сниман отвън, пише БГНЕС. Не е ясна причината, поради която не се допускат външни лица там. А охранителите непрекъснат роптаят, че медиите не ги оставят да си вършат работата.

За това без отговор остават въпросите до къде са стигнали реставрационните работи и доколко констатираните неотдавна скандални нарушения около един от символите на столицата са отстранени.

Паметникът на Цар Освободител беше демонтиран на 5 септември с гръмките слова, че ще се реставрира и след това отново ще бъде върнат на мястото му, преди 3 март 2013 г., когато ще честваме 135-годишнината от Освобождението на България от турско робство.

След демонтажа му обаче, при който бяха отрязани краката на коня, паметникът бе захвърлен без охрана в леярна в софийския квартал Требич. Наоколо имаше всякакви отпадъци и боклуци, както и бездомни кучета. Според местните жители в двора на леярната се помещавал и цех за дограма. 

Впоследствие се оказа също, че не е имало работен проект за реставрацията на паметника, въпреки уверенията на кмета на София Йорданка Фандъкова. След интервюто на доц. Стефан Белишки, председател на Асоциацията на реставраторите в България пред БГНЕС, Фандъкова се обърна на 180 градуса и обеща, че ще назначи проверка по случая. По-късно обаче ресорният зам. кмет Тодор Чобанов продължи да твърди, че има проект и всичко върви по план. 

"Има идеен архитектурен проект за реставрацията на паметника "Цар Освободител" в София, но не работен за реставрация на металните скулптурни групи", обясни по този повод доц. Белишки. 

Той добави, че са имали уверението на Чобанов, че на трима от препоръчаните от тях специалисти ще бъде възложено да извършат допълнителни проучвания и изследвания, както и да ръководят изготвянето на този проект, което според Белишки е правилния подход при работа с такъв вид паметници. 

Дали зам.-министър Тодор Чобанов е удържал на обещанието е трудно да отговорим. Самият факт, че хората, отговорни за това, не искат да дават обяснения и да отговарят на неудобни въпроси, са достатъчно доказателство, че властта отново се компрометира и се оплете в собствената си  некомпетентност.