За жълтите издания

За мен това не са издания, а тоалетна хартия. Да се публикуват чак такива лъжи като техните, това надскача допустимите рамки по цял свят. Никъде не се печатат откровени измислици. Бил съм достатъчно в чужбина, знам за какво става дума. Хората имат възможност да защитават правата си, да съдят тези, които ги нападат. Тука поради желание за популизъм още Петър Стоянов докара нещата дотам, че човек не може законно да се защити. Но в личния ми живот няма нищо интересно, защото съм човек като всички други. Търпя минусите и плюсовете на едно общество, за което не съм виновен, че съм се родил.

За жените

Всичко което може да се помисли и да се каже за жената, отдавна е казано. Недискретно е да се надзърта в интимния свят на човека. Знам че хората любопитстват за личния ми живот, защото съм бил близък с по-известни жени. Дори в книгата си „Варненското софиянче от Шумен“ съм подминал много лични моменти. Може човек малко да повдигне завесата на спалнята си, но да не я отваря съвсем. Скрил съм бельото. Малка държава сме. Това не е живота на Чаплин, Жилбер Беко или Рей Чарлз. Според мен обаче, най-синтезирано говори за жената поета Борис Христов в стихотворението, което аз пея „Жената Мария“. Това е върховното поетическо послание, което надхвърля рамките на българската поезия. Казвам го смело, след години може би поколенията ще оценят какво е писал Борис Христов. Не Иван Вазов, а поетът Борис Христов.

За политиката

Мъчно ми е като гледам тези хора, които на сергията от политически предложения всъщност се борят за прехраната си. Те нямат друг изход и ги оправдавам само откъм тази страна. Борбата им за хляба. Колкото и неморално да изглежда. Аз смятам, че някои професии наистина са неморални. Има един американски филмов лаф -върша си работата. Да, но има недостойни и престъпни дейности. Някои дори са под прикритие на държавни и общински фирми, каквото е вдигането на колите с паяка. Една от тези недостойни работи е участието в политиката като средство за изкарване на прехраната. Друго би било, ако това е призвание. Но как тези хора, които още не са се освободили от оковите си, говоря за вътрешните окови, могат да станат политици. Не окови, те даже букаи носят, като тези на краката на коня. Не могат да стъпят, не могат да ходят в политиката, какви ти политици. Били елит, ха-ха. Не. Те са в първо отделение, още учат буквите.

Как се прави шоу

Има хора, при които шоуто им е в кръвта. За да го правиш, трябва да имаш чар. Това не се научава. Бешков, като го питали какво е талантът, надул бузи и духнал във въздуха: "Ето това е!" Е, има хора, които не могат да правят шоу, но затова пък непрекъснато го правят. Трябва да имаш особен талант, в който основното е импровизацията, а след нея - чувството за мярка. Аз се възхищавам от Дейвид Летърман и го гледам всяка вечер. Той е върхът! Умирам от смях как подхожда по различен начин с всеки.

За студентите си

Камен Донев и Мариус Куркински са каймакът на кафето, но имам и други студенти, които са много добри актьори. Вижте, аз нямам самочувствието, че съм направил някакви чудеса с тях или без тях. Големият номер е друг. Оказа се, че те издържат на напрежението и ходят да се борят с мечките, както казвам. Да играеш “Сътресение” и да се конкурираш с “Вражалец” - моля ви се! За какво става дума?!

За държавата

На българина му допада простака. Ние си падаме по простотията. Агресията и насилието са в кръвта ни.

Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава - с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам. Тогава се притеснявах какво ще стане с майка ми, с децата ми, със семейството ми, с мен самият. Не можех да постъпя безотговорно, както сега тези големи наши радетели за политиката и родината се мъчат да ме накарат да им повярвам, че били избягали по политически причини. Абе, хайде стига глупости.

{youtube}E7DkBlggfJA{/youtube}