Под заглавие "Най-древният град в света е в България, а може би - не" седмичникък "Панорама" помества в последния си брой  информация за археологическата находка край Провадия, която бе представена от доц. Васил Николов и екипа му това лято.  

Авторът обективно излага фактите около откритото селище, което датира между 4700 и 4200 година пр. Хр., след което цитира мнението на професора по история в Римския университет "Сапиенца"  Кардарели. По думите му  "Провадия не притежава характеристиките, които обикновено се срещат в градовете. Следователно биха могли да съществуват още по-древни селища. 

Професорът е убеден, че Провадия не може да бъде смятана за най-древния град в света или дори в Европа, защото не може едно праисторическо селище да има само няколко стотици жители.  Обикновено те са няколко хиляди. Освен това в него трябва да има монументалната гражданска и религиозна архитектура, необходима е силно разчленена социална организация, добре структурирана политическа власт, комплексна обществена йерархия, разделение на труда, което предвижда разнообразни специализирани фигури.

Още през 8-то и 7-то хилядолетие пр. Хр. в Близкия изток съществуват големи селища със значително по-развити характеристики от тези на Провадия. 

Например, Чатал Хююк в Турция е с предполагаеми над 5 хиляди жители, но дори при тази находка археолозите не говорят за "град" и този термин се употребява за центрове в Месопотамия от края на 4-то хилядолетие пр. Хр. 

Италианецът обаче не отрича, че откритие има изключителното си археологическо значение и в максимална степен ще допринесе за разгадаване на изпреварващото развитие на югоизточната европейска зона, която има фундаментална роля като място за връзка между близкия и средния изток и Европа," отбелязва професорът.