„За да се премести този паметник, той трябва да се взриви. Не си представям въобще как ще откачат фигурите – те са по седем метра, едната тежи 4-5 тона. Не знам защо съдът раздели паметника на архитектура и скулптура“, казва Валентин Старчев, автор на монумента „1300 години България“, цитиран от "Монитор". След жалба на скулптора, неотдавна Върховният административен съд се произнесе в полза на общинарите. 

„Отделени, скулптурите вече имат друг смисъл, друг подтекст, коментира още авторът на монумента. "Паметникът е мислен като част от цялото пространство пред НДК, което вече 35 години, заедно с Двореца на културата, е обединено от темата „1300 години България“. Да се изнесе паметникът на друго място или да се прави нова композиция от фигурите, е нещо, което здравият разум едва ли може да осмисли.“

Скулпторът споделя, че преди няколко дни минал край своя паметник и установил отново окаяното му състояние. Според Старчев след 1989 г. произведението му е изоставено на произвола, никой не се интересувал то да бъде пазено и реставрирано – така постепенно цялата му метална облицовка била ограбена. Накрая общината премахнала цялата горна част, козирката и страничната ограда, а паметникът се доразрушил.

„Преди време зам.-кметът Тодор Чобанов каза, че паметникът се разрушавал от първия момент, в който е построен. Изобщо не е така –твърди Валентин Старчев. – Година или две след откриването му в София се състоя Генерална сесия на ЮНЕСКО, дойдоха всички министри на културата, генералният секретар на организацията. Цялата делегация си направи снимка пред него. Щяха ли да ги водят там и да го показват, ако се е разрушавал?

Разберете, не се заинатявам, искам разумни решения и много се надявам на специален разговор по тези проблеми. Този паметник съм го мислил дълбоко, той е резултат на пластическите ми възгледи. Не съм го претупал, нито съм разсъждавал „Понеже няма какво да правя, дай да му взема парите“.“

Авторът на паметника пред НДК се пита разрушението ли е принципът на работа и въобще на разсъждение на Столична община, „с онези, съсипали цял град в Ориента и ликвидирали красота, която е част от наследството на човечеството ли трябва да ги сравнявам?“. Според Старчев Общинският съвет е взел решението за демонтиране на „1300 години България“ без професионален анализ.

„Никой досега не се заинтересува от това, че този паметник е резултат от многогодишно творчество. Никой от тези, които го обсъждаха, не знаят моето творчество – продължава скулпторът. – Никой не разсъждава върху творчеството ми като цяло, като тенденции, върху тези проблеми. А те са вплетени в решението на този паметник.

Той е много различен от другите, които имаме. Старите паметници имат най-различни илюстративни композиции, които показват точно какво се извършва, как се извършва, какво се е случило, докато този паметник е композиран на базата на символите. Ако се разсъждаваше от тази гледна точка, едва ли би се взело такова решение за събаряне на паметника. Той е паметник на България, не само на софиянци.“

Валентин Старчев все още се надява на чудо, което да запази паметника му пред НДК и признава, че се надява да го поканят на „разумен и сериозен разговор“ в общината. Твърди, че до този момент не е бил канен, за да обсъдят перспективите пред „1300 години България“.

Според Старчев вдигането на възпоменателните войнишки плочи на мястото на монумента пред Двореца на културата ще предизвика нов проблем: „Паметникът на Първи и Шести полк е три стени, които са калкани на казармите. Тогава мястото е било в края на града, а днес е в центъра. Не може казармите да са в културната част, новата военна доктрина ги изнася извън градовете. Тези стени, каквото представлява паметникът, искат голямо пространство за военни ритуали, такъв е техният характер. За този паметник имаше определено място, с реален проект и даже първа копка в парка зад хотел „Хилтън“