"Мястото на Войнишките плочи не е пред НДК. Те не могат да заместят паметник като този на Валентин Старчев“, заяви Вежди Рашидов пред „Площад Славейков“. Министърът на културата се включи в бурния обществен дебат около решението на Столична община да премести части от монумента „1300 години България“ от НДК в Южния парк. Рашидов уточни, че не се бърка на Общината, изказва мнение единствено като скулптор.

„Като дойдат чужденците, какво ще видят пред тази модерна сграда НДК в центъра на София, един европейски град – продължи Вежди Рашидов, – плочи, нещо, което да четат. Да, нека има памет, но защо едната творба ще бъде заместена от тези плочи?! Трябваше да бъдат питани експерти за това… Не може Фейсбук да управлява държавата и да определя историческите знаци на времето! Не го казвам от лошотия, просто трябва да вкараме ред. Не всичко е пари.“

„Като скулптор ще ви кажа, че паметникът пред НДК е разрушен от безстопанственост – каза Рашидов. – Собственикът му – Столична община, през годините никога не се е грижил за своите паметници. Днес процесът на разруха при този паметник е вече необратим. Но, разбира се, това е центърът на София и той не може да продължи да изглежда в този окаян вид.“

Според Вежди Рашидов е било редно премахването на монумента да стане със съгласието на Валентин Старчев: „При жив автор, който има по Хартата за правата на човека права върху този паметник, беше редно той да бъде извикан и помолен да се съгласи паметникът да бъде анулиран. Това трябваше да бъде направено от уважение към таланта на Валентин Старчев. Паметникът му не беше лош, навремето това беше модерно произведение, което разчупи мисленето за съвременното изкуство в соца. Старчев трябваше да бъде поканен да представи проект за нов паметник, траен, синтезиран, минал през архитектурни комисии, през различни експерти. Ако той откаже, тогава се минава към конкурс.

А и се чудя – какво ще прави този паметник в Южния парк! Знаете ли колко исторически монумента има в центъра на Лондон? Два – единият е на Чърчил пред Биг Бен, а другият – на Чарли Чаплин в една градинка на „Оксфорд стрийт“. Всичко друго е естетизация на средата с едни модерни скулптури на Хенри Мур. А ние какво произвеждаме – паметници от партиотизъм.“

Рашидов заяви, че е разочарован от безразборното вдигане на паметници по време на прехода: „Какво е това – на всеки що-годе известен човек, който почине, да се правят паметници?! Вземете която и да е страна в света, да речем Франция – има ли паметник на Салвадор Дали, на Пикасо, на Ив Монтан, на Симона Синьоре? Къде в Австрия ще видите паметник на някой починал артист? А в Италия? Там има ред. Паметникът се създава за личност с революционно значение за една нация, която променя световния мир. А ние набъкахме паметник до паметник. Не е правилно, смятам, че ще станат големи поразии.

Министърът на културата посочва и друг проблем на градската среда: „Когото пътуваш в Италия, в Рим примерно, вървиш, вървиш, виждаш площад, скулптура и шадраван. Отиваш в друг квартал на града, където също има площад, скулптура и шадраван. А у нас всички скулптури са струпани в центъра – около църквата „Св. София“ са в диаметър от 4 декара! А кварталите сякаш не са част от столицата. Не само на паметника на Самуил не му е там мястото – между творбите на Далчев има и един със Самарското знаме, там е паметникът на Михаил Симеонов на Паисий, там е лъвът на Андрей Николов, там е статуята на Иван Вазов… Трябва да има децентрализация на паметниците. Градът ни не е само около „Св. София“. Всеки квартал трябва да стане значим.

Възмутен съм от това, което става. Смятам, че не държавниците трябва да определят местата на паметниците, трябва да го правят експерти, пластици, които разбират тази материя.“