Той е категоричен, че и в миналото, и днес бандитизмът души българското кино. Въпреки, че за седмото изкуство по време на тоталитарния режим е имало много пари, те са били разходвани по безотговорен начин – нещо, което не се е променило много и днес. 

По времето на соца беше така – имаше големи средства за кино, но те отиваха в много кинопаразити, които усвояваха голямата част от този ресурс.  Те отиваха в продуцентите и хората около тях, а не за създателите на филмите. А хора, за които гражданите и не подозират, се явяваха унищожителите на креативността в киното. По този начин се унищожаваха и авторите. И сега нещата не са се променили много. Дори да има гарантирани 3 млн. за кино, аз знам, че до мен никога няма да стигне и лев от тези пари, категоричен бе Въргала.

Той сподели, че винаги е говорил това, което мисли, но никога не е водил  битки, нито е  инициирал боеве. Що се отнася до критика, Въргала цитира големият Бежков, който  казва, че критиката трябва да обича автора, а най-голямата критика не са тези, които пишат – а времето. 

Въпреки критичния поглед на актьора към всичко, което се случва в родната киноиндустрия, той изпитва удовлетворение от това, което прави и няма да се откаже то заниманията си. Кураж за това му е дал покойният вече Иван Андонов, който малко време преди да си отиде от този свят е оценил филма, който е направил. 

Аз съм имал големи учители, учил съм се от големите, от истинските творци в българското кино. Един от тях е големият Иван Андонов. Винаги съм искал, когато правя нещо, да чуя неговото мнение, неговата оценка. Затова за мен беше истински комплимент, това, което то бе казал за моя филм – разбрах го случайно от неговата съпруга. Когато видял моя филм, той просто казал: Ето това е филм. Така че някое друго джудже каквото й да каже – няма да ме разгневи.

Върлага е верен на думите си: Ако печеля, печелят всички зрители, ако загубя – губя само апартамента си...