Номинациите за престижната награда „Астрид Линдгрен” за 2017 г. бяха обявени по време на Франфурския панаир на книгата. За първи път сред тях има и български представители – писателката Юлия Спиридонова и художникът илюстратор Любен Зидаров.
За най-големия приз за детска литература, известен още като „Малкия Нобел”, са номинирани общо 226 кандидати от 60 държави, като 63-ма от тях са включени за първи път. Правото да номинира от българска страна има фондация „Детски книги”, която е лицензирана от Шведския комитет. „Списъкът е златна мина за всички, които се интересуват от световната детска и детско-юношеска литература”, заяви председателят на журито Боел Вестин.
Наградата „Астрид Линдгрен” отличава творби или дейности с висока художествена стойност, но освен това лауреатите трябва да „прегръщат” човешките ценности, които е изповядвала легендарната шведска писателка. Наградата в памет на Астрид Линдгрен е учредена от шведското правителство през 2002 г. Пълен списък на номинираните за 2017 г. може да видите тук, а победителят ще бъде обявен на церемония в Националната библиотека в Стокхолм на 4 април.
Ето първите думи на Юлия Спиридонова, след като научи новината: „Дълбоко съм развълнувана и съм благодарна, че за детската литература в България се грижи фондация „Детски книги“, която работи всеотдайно за популяризиране на четенето сред малките читатели и на българската детска литература по света. Самият факт, че сме в този списък, е вече награда и голяма чест.“ Нека всички стискаме палци на нашите отличени автори.
Още от Арт Фактор
Кабинетът отпуска 4,8 млн. евро за „Евровизия 2027“ в Бургас
Провеждането на конкурса е стратегическа инвестиция с висока възвращаемост за страната домакин
Филмът „Последните концлагеристи от „Белене“ - с телевизионна премиера по TV1
Документалната творба на Нов български университет, ще бъде излъчена на 15 октомври 2026 г., четвъртък, от 21 ч.
Девет години зад решетките на комунизма: историята на Михаил Петков в „Задържано време“
Днес ще бъде премиерата на книгата, която макар и мемоарна засяга само периода, в който авторът социалдемократът Михаил (Мишел) Петков попада под ударите на комунистическия режим още като младеж