Тя разказа как се е запознала с Чочо – още като ученици в 20 училище, където били в един клас. Станали добри приятели и никога не са се разделяли като такива, въпреки, че животът ги е събирал и разделял не веднъж. След това дошла любовта и двамата са били заедно и на абитуриентския си бал, където той е кавалерствал на Даниела.

През 1983 година, когато бил в отпуск от казармата, заради нея, Чочо се ядосал и хвърлил две димки в стара изоставена къща, предизвикал пожар и след това лежал в ареста.

Даниела разсея небивалиците в жълтите медии за това, че още през 2011 са подали документи за осиновяване, но им е било отказано. Това се е случило през 2012 година и веднага са получили одобрение. Така в семейството им влиза мъничката Катя, която е само на една годинка и няколко месеца.

Когато видя момичето за първи път, Чочо не можа да стане на крака от вълнение. Подаде и само пръста си и Катя веднага го хвана. Тогава ме погледна и каза "Даниела, това е нашето дете", спомня си Даниела Мирчева 

Катя е толкова мъничка, но казват, че децата са много интуитивни. И  когато сега види негови записи по телевизията в Клуб НЛО, аз никога не съм и говорила за това, тя го разпознава и казва: Тати, тати..., една от малкото думички, които Катя знае, продължава да разказва с вълнение Даниела.

Тя разкри, че напоследък Чочо много е мечтаел за бъдещето, което най-често свързвал с детето. Затова не го възприемам нито като легенда, нито като нещо далечно и обвито в някакъв дим.

Усещам присъствието му и сега. Дава ни много често знаци, че е около нас, когато например внезапно светва лампи в дома ни. Усещането за присъствието му в празната стая е осезателно. Мисля си, че винаги ще го чувствам до себе си. Затова не го възприемам като мъртъв и напуснал този свят безвъзвратно. Той беше един обичлив човек, той мразеше хората да са тъжни. Но ми е ужасно мъчно, че не можах да му кажа, че го обожавам, защото той знаеше колко много го обичам, признава жената, която беше до Чочо до последния му миг.