Плиска крие още много сензации, защото 95% от древната столица не са проучени, казва в интервю за в. "Стандарт" директорът на НИМ проф. Божидар Димитров, който е застъпник на идеята да се възстанови изцяло Голямата базилика. Според него, възстановеният храм ще бъде символ на приемственост между Първото царство, днешна България и бъдещите поколения.

"Само т.нар. Вътрешен град на Плиска, където е бил ханският дворец и жилищата на най-висшите аристократи, е с площ от 800 декара. Затова само Голямата базилика, архиепископската резиденция до нея и манастирът с неговия скрипторий, които сами по себе си са огромни обекти, са единствените изцяло разкопани и проучени. А куриозното е и че само свещеният кладенец аязмо не беше изследван."

Проф. Димитров разказва, че тунелите, свързващи двореца на хана с жилищата на шестимата велики боили, са сред най-интересните нови обекти. Както и т.нар. арена, открита от проф. Станислав Станилов, за която още не се знае за какво точно е служила. Засега се предполага, че там са извършвани различни церемонии - религиозни и светски.

Развалините на Плиска и Преслав са били използвани през османския период като кариери, най-вече за близкия Шумен, пояснява директорът на НИМ. По-конкретно за строителството на джамии, казарми и фортовете на крепостта. Това е изравнило буквално със земята цели древни сгради.

"Едва през 2006-2009 г. проучванията бяха възобновени. За съжаление бяха допуснати и ужасни грешки, граничещи с кощунство - т.нар. Патриаршеска базилика в Преслав бе възстановена с пластмасови плочи, подобно на това, което стана в Перник.

На въпрос има ли смисъл от пълна реставрация и защо някои протестират срещу това, проф. ученият отговаря: "Всички, които протестират, са някакви хора, които се кичат с гордото име общественици, като Недялко Йорданов, Гого Лозанов и Лили Маринкова. Хора от типа "на всяко гърне мерудия". Нито са историци, нито археолози, има тук-там някой архитект. Добре, нека видят какво се прави с Колизеума и Партенона. Защо италианци и гърци да реставрират, а ние - не! И Венецианската харта не са я чели като хората. Там единственото задължително изискване е да има разграничителна линия между оригиналните останки и надзиждането. Една оловна лента, обикновено с червен цвят. Това винаги се е спазвало у нас и продължава да се спазва.

Професор Димитров коментира и отношението на Българската православна църква към Голямата базилика. "Още преди две години БПЦ де факто освети Голямата базилика в лицето на Негово високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, в чиято епархия се намира и Плиска. Там той кръсти 13 деца. През тази година Негово светейшество патриарх Неофит на 2 май 2 - деня на свети цар Борис, в съслужение с висши духовници от всичките 13 православни църкви, също отслужи тържествена литургия. А кръщението е свето тайнство, което се извършва само в храм. Така че на практика Светият синод недвусмислено вече обяви Голямата базилика за отново действаща църква. Затова и мисля, че тя трябва да се възстанови изцяло."

За интереса към разкритото аязмо в Голямата базилика на Плиска и бликналата отново в него вода, включително и за критичните съмнения за огласената версия, че там е покръстен и първият ни християнски владетел Борис Първи, проф. Димитров обяснява: "Свещеният кладенец е много символичен и уникален за Голямата Базилика. Оказа се обаче, че кладенците всъщност са три - като Мизия, Тракия и Македония. Всъщност няма начин кладенецът да не е свещен. Това е едно древно поверие за лековитите минерални води още от езическата епоха. Според него тези води правят хората безсмъртни, или поне непобедими. Има го и в древногръцката митология - Ахил се е къпал в такова аязмо и е станал неуязвим за оръжията, с изключение на петата, където бил залепнал лист. Християнството възприема това, като му влага своите символика и вярвания. И започва да инкорпорира всички съществуващи подобни кладенци. Днес много манастири са построени върху древните храмове, където има такива води. Дали поради силна вяра, дали поради минералния състав на водите, но там са документирани наистина чудодейни изцеления. Такива сведения има и за аязмото в Плиска."

По мнението на учения, там са се събирали българите, и то в такива мащаби, че Мидхад паша, създателят на младотурската доктрина, за да се слеят всички етноси в Османската империя, заповядва да се затрупа кладенецът, за да не става място за подобни демонстрации на вяра и народност. Безпрецедентен случай, доколкото турците и въобще мюсюлманите също почитат подобни водни извори и ги смятат за чудотворни.

"Ето защо толкова държа на възстановяването на Голямата базилика като символ на българската държавност и историческата ни памет", признава проф. Димитров