Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров обнародва днес три уникални снимки със следното обяснение. "След мнението ми за „Трите Амфиполиса” на България много журналисти и читатели ме помолиха да публикувам снимки на двореца на първите царе Теодор (Петър), Асен І, Калоян и Борил от Асеновата династия на Трапезица. Проф. Константин Тотев любезно ми разреши да публикувам три от снимките, които притежава". Това пише проф. Димитров към снимките, разпратени до медиите.
А ето и неговото мнение за "Трите Амфиполиса" на България.

Сензацията, която поднесоха гръцките археолози през тази година с откриването на огромната гробница при Амфиполис, действително заслужава вниманието на световната научна общност. Още повече че и погребаният в нея античен македонски аристократ е „забравил” да си напише името (също като нашите тракийски владетели) и сега ще започне (всъщност тя вече започна) яростна научна дискусия кой е погребан там – Александър Македонски или някой първи, втори или трети братовчед. А това още повече ще усили ажиотажа около гробницата и ще увеличи и поддържа популярността й.

Две неща правят впечатление в случая с тази гробница. Тя бе посетена лично от министър–председателя на Гърция Андонис Самарас, който на място отпусна необходимата огромна сума за археологическите разкопки, както и още по-голяма сума за консервацията, реставрацията и инфраструктурата за превръщането й в обект на културно-исторически туризъм. Съобщават, че това е предвидено да стане през пролетта на 2015 г. Туроператорите в Гърция вече имат стотици записвания на групи от страната и чужбина за май 2015 г. и нататък.

Така се прави културно-исторически туризъм. Открива се значим културно-исторически обект, медийният пиар го прави „супероткритието на века“, държавата прави инвестиции за разкопки, реставрация и инфраструктура и след това почваш да прибираш парите на милионите посетители.

Някой ще каже завистливо: Ама ние в България нямаме обекти с такава световна значимост.
Нямаме ли? В следващите редове ще посоча поне три обекта със значимост не само за нас, а за световната цивилизация. Те дори вече са разкопани, но останките им тънат в бурени и храсти.

1. ГОЛЯМАТА БАЗИЛИКА

Тя е катедралната църква в най-старата ни столица - Плиска. Изградена е през 866–872 година от цар Борис І с помощта на бъдещия римски папа Формоза и византийския архиепископ Николай от Хераклея. Дълга е 100 метра, широка - 30 метра. Това я прави най-голямата християнска църква в Европа. По-дълга е с 20 метра от „Света София” в Константинопол и „Сан Пиетро” в Рим. Изградена е не с дребни ломени камъни и тухли, а с огромни, правилно одялани квадри от бял варовик. Към храма са прилепени сградите на голям манастир – скрипторий, на площ от десетки декари.

Този импозантен храм внушава великолепие, мощ и респект. Той е материален символ на амбицията на цар Борис І да превърне България в трети европейски център на европейското християнство. И той е постигнал пълен успех, продължен от цар Симеон Велики (893 – 927) и цар Петър (927 – 969). В този манастир се подготвят богослужебните книги и монасите мисионери, които ще покръстят населението в днешните държави Румъния, Молдова, Сърбия, Черна гора, Украйна, Беларус, Русия – т.е. близо половината от населението на Европа.

Храмът и манастирът са срутени по времето на османското владичество. Проучен е археологически. Частичната реставрация обаче не дава възможност да бъде представено добре величието на тези останки. Реставрацията трябва да продължи до по-високо равнище.
Манастирът е достъпен заради чудесната транспортна инфраструктура – автомагистрала „Хемус”, която е готова до Варненския туристически район (3-4 милиона туристи годишно). Сега Плиска се посещава само от 26 хиляди на година.

2. ДВОРЕЦЪТ НА АСЕНЕВЦИ НА ТРАПЕЗИЦА

През последните 4-5 години археологът проф. д-р Константин Тотев разкопа с нищожни средства северния ъгъл на Трапезица и направи откритие, за което в Гърция щеше да се говори поне една година, щеше да бъде посещавано от министър–председатели, президенти, патриарси и… туроператори. Проф. Тотев откри двореца на първите български владетели от Второто българско царство, т.е. на царете Петър, Асен, Калоян и Борил. Възможно е тук да е приел властта и да е резидирал две–три години и Иван Асен ІІ (1218 – 1241), докато изгради новия център на властта на Царевец. Дворецът е на голяма за времето площ (700 кв. м) и се издига на 4-5 етажа. Запазен е до 6-8 м височина (нещо твърде рядко у нас), изграден е от камъни, споени здраво с хоросан.

Това е огромен средновековен замък – от онези, които ще се появят в Европа, след като се върнат там кръстоносците, прогонени от Саладин, и започнат да строят това, което са видели на изток – в България, Византия и Близкия изток. И ще повтарят като изоглавени „Екс Ориенте лукс” (от Изток идва светлината). Само че в Европа днес реставрират замъците на кралете си, а нашият вече трета година се руши. Великотърновци пишат отчаяни писма, че при един природен катаклизъм замъкът ще се стовари върху главите им. Иначе за туризъм във Велико Търново мислят. Спечелиха проект за 6 милиона лева за влакче–асансьор, което да качва туристите на върха, и го изпълниха. Само че на върха няма нищо. Всъщност има - недовършена крепостна кула, недовършена музейна сграда, 19 основи на църкви, „защитени” от прогнили дървени бараки и рушащ се замък на пет български царе, възстановили Българската държава и превърнали я във велика европейска сила.

3. СОЗОПОЛ

Созопол е най-старият град в България. Със стотици стари къщи. С острови край града, на които археолозите са открили останките на два импозантни антични храма, на четири средновековни манастира с мощи на велики светци (Св. Николай и Св. Иван Предтеча), с мощни крепостни стени от Античността и Средновековието, с вампири, таласъми, русалки. Изобщо всичко, което можеш да се сетиш от историята, там го има. Ако го няма, археолозите ще го намерят. Преди два дни, за ужас на Олимпийския комитет, са открили римска вила на паркинга пред базата му. Сега трябва да вдигнат паркинга на бетонни трупчета.

Този град, свързан със света с автомагистрала, с пристанище и летище, град, в който има стотици хотели, използвани само 2-3 месеца през летния сезон, може да приема 12 месеца в годината културно-исторически и „поклонически“ туристи, но реставрационните работи по крепостните стени, по античните храмове и манастирите спряха преди две години. Поради липса на интерес и пари.

Ето ви не един, а три „Амфиполиса“. И мога да прибавя още: Хисар, Преслав, Силистра, Калиакра, Видин, Мелник, Несебър. Посочвам обаче само три поради тяхната историческа и архитектурна стойност за развитието на европейската, а и на световната цивилизация. Нужни са само по десетина милиона на обект, за да бъдат привлечени милиони туристи...

Къде е нашият Самарас да намери пари за българските Амфиполиси?