Изложбата представя първите книжари, печатари и издатели, работили в София от Освобождението до началото на XX в. След обявяването на София за столица в града се създават важни държавни, обществени, културни и образователни институции.

През този период в София се съсредоточава и книжовното дело и се формират издателските традиции.

Младите софийски книжари се учат от най-изтъкнатите първи български издатели - Хр. Г. Данов, Драган Манчов, Игнатов или получават образованието си в чужбина. Представени са Янко С. Ковачев, Иван Говедаров, Богдан Прошек, Иван Игнатов, Т. Ф. Чипев, Хр. Олчев и др. Всички те с дейността си допринасят за осъществяването на общия национален стремеж през онези години - „да сме равни на европейската култура".

В изложбата ще бъдат показани книги и периодика от фонда на Столична библиотека - първи издания на български автори - „Бай Ганьо" на Ал. Константинов (1885), „Под игото" (1894), „Драски и шарки" (1896) на Ив. Вазов, „Писма от Рим" на Константин Величков (1889). Образци на книгопечатането и оформлението за този период - „Съчинения" на Хр. Ботев (1888), „Дяконът Левски" на Ст. Заимов (1897) с приложение на факсимиле на прощалното писмо към Венета. Първи преводи на чуждестранни писатели - „Ифигения в Таврида" на Гьоте (1894), „Макбет" на Шекспир (1898), „Чичо Томовата колиба" на Хариет Бичер Стоун (1898).

В Столична библиотека се съхраняват и някои от първите периодични издания, печатани в София - „Българска илюстрация", „Периодическо списание", „Сборник народни умотворения".

Ще бъдат показвани и образци от многобройните официални издания като Търновска конституция, Наказателен закон, различни разпоредби, както и проектозакони с личните бележки на д-р Константин Стоилов.

В текстовете са заложени кратки биографии, история на печатарското дело и любопитни спомени на съвременници.

Откриване: 15.09.2017 г., 11:00 ч.
Мраморното фоайе - партер
Столична библиотека

Изложбата можете да видите от 15 до 25 септември 2017 г.