След като беше в Норвегия, Панагюрското златно съкровщие отново се върна в родния си град – Панагюрище.

При драконовски мерки за сигурност то беше докарано от София в родния си град Панагюрище. За първи път 9-те златни съда ще останат в родния си град за повече от два месеца.

Освен това, за пръв път частна охранителна фирма, а не баретите транспортира с брониран камион съкровището от Националния исторически музей в София до Панагюрище. Деветте съда бяха пренесени в огнеупорни кутии.

За панагюрци връщането на съкровището в родния си град е празник. Съкровището ще остане там  до 11 юни.

То е открито на 8 декември 1949 година от трима братя от Панагюрище, които извършват изкопни работи край тогавашната керемидена фабрика.

Братята Павел, Петко и Михаил Дейкови се натъкват на култовия сервиз от девет златни съда. Около тях има и други работници, но братя Дейкови решават да запазят в тайна находката си, за да могат спокойно да се погрижат за нея. Почистват съкровището и го предават на държавата, в лицето на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков.

По решение на властите, съкровището е изложено на витрините на хавлиената фабрика, която се намира по онова време на главната улица в Панагюрище. През следващите дни всички панагюрци минават, за да видят находката на братя Дейкови.

По същото време в града работи известният археолог Петър Горбанов, който е учил във Виена. Той съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей. Когато в Пловдив научават за находката, е взето решение съкровището да бъде предадено там за съхранение. През следващите няколко месеца то е сред предметите, изложени в експозицията на музея.

Златните тракийски съдове дълго време не се завръщат в Панагюрище. Първо са заведени в инвентарните книги на Пловдивския исторически музей. По-късно с решение на правителствено ниво съкровището е пренесено в София – първо се съхранява в Археологическия институт, а после в Националния исторически музей.

Деветте открити съда са с общо тегло 6,164 килограма. Принадлежало е на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III век пр.н.е. Вероятно е използвано изключително за религиозни цели. В изработката му са съчетани както тракийски, така и елинистични влияния.

През 2015 година Панагюрското златно съкровище беше част от  изложбата във френския Лувър “Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България”. Цялата изложба беше посрещната с огромен интерес и за пореден път деветте златни съда от Панагюрище направиха името България известно за повече хора по света.