Огнян Даскарев

На 3 юли, но в 1971 Джим Морисън напусна света. Той е хипарска легенда и това така ми харесваше в този древен трети юли на 1971, помня го. Но още тогава някак ми се струваше, че децата-цветя, т.е. Морисън и поддръжниците му са изкуствени, неистински като пластмасовите рози, които се продаваха при комунизма. Ето какво пише за хипитата Айн Ранд в блестящото си есе „Аполон и Дионисий" от 1970: „Хипитата нямат смелостта да се противопоставят на житейските трудности. Затова те изляха безсилния си гняв върху възрастните и ги обвиниха в лицемерие, сякаш само то им пречеше да постигнат идеалите си. Слепи, безпомощни и оперирани от разум.......хипитата започнаха да ругаят нецензурно всеки, който не им угажда: околните, дъжда в Удсток.....хипитата искат да бъдат привлекателни, но са смешна гротеска, дрехите им би трябвало да са възхитителни, но предизвикват подигравки и съжаление. Човек не се прави насила карикатура, освен ако не е безпаметен наркоман....хипитата са отчаяно стадо, което търси господар и това няма нищо общо с уж стремежа им към свобода....те са узрели за някой фюрер". Напълно съм съгласен с Айн Ранд, че хипитата уж свободни, като вятъра, всъщност бяха лицемери, наркомани, хора, които търсеха съжаление и господар. Морисън е символ на това движение – смрази се с баща си, опълчи се на всичко нормално и истинско, съчиняваше безумни, неразказваеми песни – да, той беше опериран от разум. Но въпреки всичко, онова време ми е близко, сигурно, заради спомените за годините, които никога няма да се върнат. /Всъщност не харесвам музиката на The Doors, мисля, че е скучна, груба, сива/. Въпреки това Морисън ми е интересен, може би заради отношенията с баща му.

Странната смърт на Джим Морисън

В ранните часове на 3 юли 1971 легендарният Джим Морисън , певец и композитор на The Doors е намерен мъртъв във ваната в стаята си в хотел в Париж. Веднага е извикан лекар Max Vassille, който констатира смърт от сърдечен удар. Без да се прави аутопсия, тялото на Морисън, починал на 27 години, е набързо погребано в гробищата „Пер Лашез". Този факт ражда конспиративни теории, които и до днес се разпространяват по света.

В 2007 беше публикувана книгата на близкия приятел на Морисън, Sam Bernett, „Краят: Джим Морисън", която предизвика още конспирации. Bernett твърди, че всъщност М. е починал в прочутия рок-клуб Rock'n 'Roll Circus в Париж, често посещаван от Бийтълс, Ролинг Стоунс, Пинк Флойд, Джими Хендрикс. Този клуб се намирал в близост до хотела на М. В смъртоносната нощ, певецът на The Doors отишъл там, за да купи хероин за приятелката си Pamela Courson, поръчал бутилка водка, няколко бири и изпил всичко за около час. След това се озовал в тоалетната на клуба, където, докато чакал приятелката си, взел хероин. Това, според Bernett, го довършило, и Джим Морисън паднал бездиханен с тежките си ботуши, които не свалял и през лятото, на врататата на тоалетната.

Според Bernett, който бил очевидец на смърта на М., собствениците-милионери на скъпия клуб, страхуващи се от скандал, го заплашили и принудили да замълчи. Тялото на М. било пренесено в хотела и смъртта му от сърдечен удар била инсценирана. /Рamela Courson, почина в 1975 от свръхдоза хероин, д-р Мах Vassille също се спомина, така че двамата главни свидетели завинаги замлъкнаха/. Други смущаващи обстоятелства: британската рок-дива и някогашна приятелка на Мик Джагър, Marianne Faithfull също е замесена в кончината на Морисън. Приятелят и, Jean de Breteuil, френски граф и организатор на мрежа за хероин, е именно човекът продал фаталната доза на Морисън в началото на онзи древен 3 юли на 1971. Веднага след края на М., двамата заминават за Мароко. Графът-наркоман умира в края на 70-те от свръхдози, Marianne Faithfull е жива, но и до днес не е казала и дума за смъртта на М.

Най-необичайното, 

обаче, в тази прочута смърт е, че е свързана с едно най-тъмните произшествия на Студената война. На 8 юни 1967 по време на 6-дневната война между Израел и арабските му врагове, американският кораб USS Liberty, в близост до военните действия, е нападнат два пъти за няколко часа от израелски военни кораби. Убити са 34 и ранени 171 американски моряци. Два часа по-късно Израел съобщава на американците за нападението с извинението, че USS Liberty е бил объркан с египетски кораб. До 1980 израелските власти изплащат 17 млн. долара обезщетение на близките и ранените. ПрезидентътДжонсън приема израелското обяснение, но не и държавният секретар Дийн Ръск, който твърди, че USS Liberty е бил ярко и ясно обозначен с американските национални символи и е било невъзможно да бъде объркан с египетски кораб. От друга страна, обаче, няма никаква логика, израелците да убиват граждани на САЩ, единствената свръхсила, която тогава ги подкрепя във войната. Както и да е, но един американски адмирал, командир на група от военни кораби отказва да приеме официалното обяснение на Белия дом и гръмогласно обвинява Израел в безпричинно убийство на американски моряци. Адмиралът, който е най-младият в US Navy, получил този чин, заради изкл.заслуги, се казва Джордж Морисън и е бащата на Джим Морисън!

Оттук и една от най-известните конспирации за смъртта на легендарния рокаджия – ционистите са го убили, 

за да отмъстят на баща му

Най-много ме заинтересува, обаче, този цитат от книгата на Sam Bernett: „Джим беше човек с висок морал и етични принципи. Винаги съм бил горд с него". Това са думи на адмирал Морисън за сина му, малко преди да напусне живота в 2008. Този син, който изпя в прочутата си песен The End, че иска да убие баща си, а за майка си каза нещо, което не мога да напиша!

Трогателна и разтърсваща е бащинската вярност към непокорния син, отдавна забравил и намразил семейството си. Джим Морисън няма нищо общо с морала, етиката и синовната любов, но дори и това сега няма никакво значение. Да, Джим изпя и каза ужасни,отблъскващи неща, но никога не ги извърши на дело.

Той е класическият enfant terrible на рока, а музиката му е могъщото му, изгорило и него оръжие, което завинаги го оправдава.

И днес само това има значение.