Класациите на най-великите китаристи в света са твърде много и твърде субективни. Но със сигурност името на Ерик Клептън няма как да не присъства в тях, независимо от това кой ги прави.

Мнозина твърдят, че появата на Джими Хендрикс е затъмнила славата на Клептън, за когото преди това пишат по стените на Лондон, че е бог. Достатъчно показателен обаче е един факт от биографията на Хендрикс. Той се съгласява да се премести в Лондон, откъдето започва и звездната му кариера, само при едно условия - мениджърът му да го запознае с Клептън.

Сухите биографични данни за Клептън са отдавна известни. Достатъчно е само да се спомене, че преди да навърши 25 години той става един от малцината музиканти, участвали в студиен запис на "Бийтълс" и е един от създателите на първата супергрупа - "Крийм".

Проблемите му с алкохола и наркотиците в следващото десетилетие са жълтения, която не би трябвало да вълнува нито един истински фен на музиката. Наградите, които е получил, също не са от особено значение. Той си е голям и без тях.

Не можем да подминем и още един факт - че въпреки превратностите в живота, Клептън отбелязва днес своя 70-годишен юбилей. Причините са поне две. Първата е, че макар и на такава възраст, големият артист нито изглежда, нито води живот на пенсионер. А втората – многобройните твърдения на познавачи, че този велик музикант ще достигне до тази възраст. Съдбата обаче е по-силен от пророчествата и Ерик Клептън е живото доказателство за това.