Започнал кариерата си твърде млад, Колинс жъне големи успехи като вокалист на групата  Дженезис. Когато напуска бандата през 1996, животът го среща със знаменити музиканти - Робърт Плант, Джордж Харисън, Пол Маккартни,Ерик Клептън, Майк Олдфийлд и др. Успешно се справя и със соловата си кариера, която стартира още през 1981. 

Десетилетията, изпълнени освен със слава и с много критика, обаче, са оказали влияние на Колинс. Днес той не говори с особена охота нито за милионите копия продадени албуми, нито за получения Оскар през  1999 за песента You'll Be In My Heart от филма Тарзан, нито за музиката, която е написал за саундтрака на Братът на мечката. Това, което го вълнува през последните години е отглеждането на  синовете му в скромния им дом в Швейцария и огромната колекция артефакти от Аламо, която е най-голямата му разтуха. И макар да не вярва в мистерии и прераждания, не престава да мисли върху думите над един медиум, който му разкрил, че в миналия си живот бил безстрашен войн, пожънал слава в голяма битка. Тази история и любовта към децата му го възпират да посегне на живота си – мисъл, която го спохожда не веднъж след трагичния инцидент, който му отнема възможността да свири на своите любими барабани. 

Бих взел свръхдоза или бих измислил нещо друго безболезнено. Но няма как да причиня подобно нещо на децата. Просто напоследък често разсъждавам върху последните думи на един самоубил се през 60те комедиант, който казва: ‘Прекалено много неща се прецакват прекалено често’, казва в последното си интервю Фил Колинс.

{youtube}TlBIa8z_Mts{/youtube}