В Националния исторически музей бе представена короната на българските средновековни царе – от Калоян до Иван Шишман. 

„Около Голямата базиликата се вдигна голям шум, но за короната не се вдигна, тъй като много бързо казах, че пари за нея не ни трябват, тъй като съм намерил спонсори. След като имахме златото най-неочаквано се намери и спонсор за бисерите, към 700-800 бисера, добити от находищав Индия. Родни ювелири пък работиха по поставянето на камъните. Короната не е символ на монархията, а символ на държавност“, заяви проф. Божидар Димитров.

"Короната на Първото българско царство е пленена в Преслав, заедно с цар Борис II през 971 г., при превземането на столицата от войските на византийския император Йоан Цимисхий. Тя е била отнесена в Константинопол и там следите й се губят. Същото се е случило и с короните, носени от цар Роман, пленен в Скопие през 992 г., и с цар Самуил в 1018 г. При обявяването на успешното освободително въстание на Асен и Петър в 1185 г. короната, изработена вероятно специално за целта, е била сложена на главата на Петър, но в 1204 г. папа Инокентий III е подарил корона на цар Калоян, изработена във Ватикана. Тази корона носят всички български царе до Иван Шишман включително, припомни проф. Божидар Димитров. 

В 1395 г. короната попаднала в ръцете на турците и следите й са се загубили. Царете на Третото българско царство - Фердинанд и Борис III, не са имали корони. Така българските музеи са лишени от възможността да експонират короните на своите владетели. Късно копие е и известната корона на унгарския крал Ищван, която не е изложена в националния музей, а в унгарския парламент. Тя е изградена на базата на стенописите с изображенията на цар Константин Тих и царица Ирина в Боянската църква и стенописи от Бачковския манастир, разказа проф. Димитров пред журналисти.

На 23 декември всеки може да види короната на българските царе от Средновековието в НИМ. Цял ден музеят ще бъде отворен за посетители, които могат да разгледат възстановеното копие безплатно.