Какво би станало, ако Воланд пристигне днес в Москва. Това няма да е Москва на Сталин, а Москва на Путин?

Ако си спомняте, когато се появи триумфално със своя антураж на специално издигнатата сцена в Москва, "професорът" направи едно такова философско отклонение, проследявайки внимателно реакцията на публиката: Но какво пък – хора като хора. Обичат парите, но това е било винаги. Човечеството обича парите, независимо от какво са направени те – от кожа, от хартия, от бронз или злато. Колко лекомислено… Но и милосърдието понякога чука на сърцето…обикновени хора…изобщо, всичко е както преди – квартирния проблем просто ги съсипва…

Когато някои днешни аналитици сравняват нашата епоха с това, което е било през 30-те години на миналия век, те не са съвсем прави.

Тези хора, имам предвид от 30-те години, наистина напомнят на предишните, от дореволюционния период. По маниер, в бита и в идеите си. Всичко това е показано много добре от Болгаков. Има едно нещо, което прави близки сегашните руснаци с руските хора от 30-те години и това е любовта към парите. Някой би възразил - как така? Ами отношението към властта, измисленото православие, абсолютната подкрепа на политическия вожд, който се харесва на 86% от хората...

Отговорът е: приличат си, но само външно. У нас ситуацията сега за по-голяма част от населението е неизмеримо по-лоша, в сравнение с това, което е било през 30-те години на миналия век…

По-лоша!

Когато гледаме кадри от кинохрониките, на които монолитни колони маршируват под лозунга: Слава на великия Сталин! Смърт на кучетата на Троцки!, трябва да видим какво стои зад тях. А зад тях стоят гражданската война, годините на терор и геноцид, на социална дискриминация. Зад всичко това стои проникващият, подобно на интернет, страх. Ето какво трябва веднъж завинаги да проумеем, да разберем.

Но когато съвременното руско болшинство поддържаше „крымнаш“ (анексирането на Крим), поддържаше Нова Русия, зад неговите плещи не стоеше опита но Соловков, насилственото разкулачване и масовите разстрели.

Сегашният обитател не знае какво са стъпките на НКВД нощем зад твоята врата. Той не знае болката от премазаните полови органи, след жесток побой. Не, зад гърба си това болшинство има съвсем друг живот: житейски опит, придобит при демокрацията от 90-те години на миналия век, макар и много несъвършен, но демократичен. Нашето болшинство, което толкова е възлюбило Путин, никога не е познало страха от Желязната завеса. Днешното болшинство никой не го е плашил, нито принуждавал за нещо. Когато съветският народ през 1939 година по време на митинги в заводи и фабрики, в един глас е скандирало след нападението на Финландия: „Да живее мирната политика на Съветския съюз! Да живее великия Сталин! Ние напълно одобряваме всички мерки, приети от съветското правителство!“ – аз разбирам, че това е станало в страната на ГУЛАК. Само се опитай да се възпротивиш. Не дай си боже да изразиш неодобрение – 

ще умреш от жестока смърт

Но тези, които през март миналата година ръкопляскаха в Кремъл по повод анексирането на Крим – те не са заплашени от удари под кръста и лагерите ГУЛАГ. Както и останалите 86%. Е добре, ще отидеш на митинг в подкрепа на „Крымнаш“ – най-много могат да те изгонят от работа (но няма да бъдеш разстрелян, нито изпратен в Колма). И между другото, не всички са гонени от тези митинги. Повече от хората си стоят у дома и приемат случилото се с Крим съвсем доброволно, оставайки сами пред телевизора, в семеен кръг, слушат това, което им казва сърцето, без да се поддават на влияние или да изпадат в състояние на страх. Това са хора, които не са преминали през месомелачката на терора. Те са натрупали достатъчно опит в живота на посткомунстическа Русия, те имат задгранични паспорти и профил в интернет, но въпреки това са готови да издигат по улиците лозунги, на които пише: Слава на великия Путин! Смърт на петата колона!

При тях, по принцип, имаше шанс да станат нормални хора, да влязат в кръга на нормалните общества. Но не, те по своя воля избраха сталинизма и вярност към новите имперски величия – ето в какво се състои коренната разлика между съвременните руснаци от хората, живели тук през 30-те години на минали век. Знам всичко за сталинския терор, но нашите съвременници, по данни на „Център Левада“ го оправдават, очевидно надявайки се, че новият терор лично няма да ги засегне. Това означава, че тези, копелетата, са съгласни на всякакви репресии, ако друг определя реда. Ако друг им кове съдбата, ако други ги мачкат, измъчват или убиват. Виждате ли какви прекрасни хора си имаме днес в Русия...

Соков извърши ужасни дела: изглежда по негово време той е избил почти всички, които могат да бъдат наречени свободомислещи, които искаха да бъдат свободни. Последният опит за съпротива – е Новочеркаският бунт по времето на Хрусчов. Когато после се появи шанс да бъдем свободни, вече никой не иска да се възползва от това. Волята за свобода остана в Украйна, в Прибалтика, в Грузия. Но не у нас, не в руснаците. При нас качеството на населението е по-ниско от плинтус. Това по нищо не би могло да се сравни със сталинските времена. Дори тогава е имало някаква съпротива срещу системата, все още с нея са се борили. Имало е селски въстания, после съпротивата на Власовци. Имало е огромни маси хора, които са ненавиждали Сталин. Не без основание системата е имала нужда от ГУЛК. Сега той не е нужен. ТОЗИ народ обича своя вожд и без ГУЛАГ. Страшно нещо – робство под палка. Но и по-страшно – робство без палки.

Страшен е чирпакът във ватенка

Но още по-страшен от чирпака е пазарът за вносни автомобили, хората, които почиват в Европа, а после казват, че ненавиждат Запада. Още помним, когато властта задължаваше собствениците на домове да провесват червеното знаме по време на празници. Ако не го направиш – те очакват неприятности. Сега никой никого не принуждава да лепи „колорадска“ лентичка на личния си автомобил – но пък лепят всичко, сами го правят и не забелязват дори колко двусмислено и даже комично изглежда този кръгъл „символ на победата“, залепен върху един Мерцедес или Фолцваген.

Този днешен доброволен неосталинизъм, доброволен отказ от възможността да бъдем свободни – е много по-страшно от атмосферата на 30-те години на миналия век. Това е признак за пълна деградация, която е напълно необратима. Този деградация е израз на най-мощната селекция, на отрицателната калибровка. Във великия руски език има дума „люди“ и дума „ублюдки“. Както виждате те в основата си са съзвучни, има прилика между тях (някой би могъл дори да се каже, че имат един общ корен). Но въпреки близкото им значение, тези две думи са много различни. И коренът им е различен – съответно „люд“ и „блуд“. Между тези две думи, колкото и по сходен начин да звучат, смисловата разлика е огромна. Така огромна е и разликата между руснаците от 30-те години и тези, днешните. Тези през 30-те все пак всички са били „люди“.

Началото на Перестройката бе ознаменувана с появата на знаковия филм „Покаяние“ на Тенгиз Абуладзе. Всъщност, перестроечната критика на сталинизма започна от него. Главната идея на този филм не се възприе, защото беше прекалено радикална и дори нихилистична. Синът, изкопал от пръстта трупа на своя баща тиран, го захвърля неизвестно къде в гората – оставен на вятъра и на вечен позор. А, още тогава, още с появата на филма на екрана, заклеймиха тази изключително ярка сцена, която ги наскърбявала! Филмът всъщност се превърна в своеобразна проверка на готовността на обществото за промени, за прераждане. Той носи в себе си послание, което не беше чуто: ние можем да бъдем спасени, единствено ако се отречем от мръсотията, пороците. Това, което преживя Източна Европа. Но това не се случи. Покаяние – това беше и посланието на филма – не се случи. Филмът, повтарям, просто не беше забелязан, не беше разбран, самата дума – покаяние – по-често започна да предизвиква раздразнение и озлобление, които с времето стават все по-силни.

Призивите за покаяние започнаха да се възприемат като оскърбление

към националното и лично достойнство: Пред кого трябва да се разкайваме? Пред кого? Та ние всички тях сме ги спасили от фашизма!! Днес темата за покаянието, която беше актуална в годините на перестройката, окончателно бе подменена от великата тема „да се изправим“. Нейн венец е «Крымнаш». Затворен исторически цикъл – от филма „Покаяние“ до лентата „ Път към родината“. Ние се върнахме все пак „в родината“. Този, който помни онази картина на Абуладзе, където казва, че зловонният труп на тирана сега е избран да бъде издигнат високо на един стар пиедестал. Но това не е съвсем така. Защото полуразложеният труп на нашите съвременници се е върнал отново у дома и е седнал на семейната маса. В негово присъствие се пие чай. Заедно с него оживено беседват, с него се съветват. И ако изведнъж от този труп падне главата, те, с извинение отново ще си я върнат на мястото й.

Вие говорите, господине, че хора са си хора. Не, уви, това не се отнася за нас. Това не е за нас. Ние просто не сме „хора като хора“, а някакъв продукт на система за разчовечване. Покаянието можеше да събуди у нас човешкото, но ние, колебаейки се дълго на историческия кръстопът, пропуснахме този шанс. За хората от 30-те години на миналия век такъв шанс просто не съществуваше и това, което единствено ни прави близки с тях и това, което единствено сме наследили от тях – са техните недостатъци: готовността да удряме, да мародерстваме в трамвая и слабостта към авантата, към вересията.

Въпреки, че днес Москва сияе под светлините на модни бутици, като тези в Милано и пр., а от друга страна, днешната публика, мисля се е втурна към „Гелл“ на сцената на театър „Вариете“. …И коварните закони, прах в очите на хората, на които може да се вържат само „мили душици“. Путин добре разбира как може да купи тези „сладки душици“. Той се опитва да подражава на вас, Ваше превъзходителство. „Нашият Крим“ – това също е „магазин“ на Гелл на съвременната ни сцена.

Хит на сезона е „руска пролет“

Интересно кой е в ролята на Гелл. Вероятно призрак на руското СМИ, с трупни петна по ръцете. Народът от година активно и напоително претеглят операцията с Крим, казвайки „Страхотно! Качествено! Патриотично! А колко оперативно го присъединиха! Не мигнаха дори с клепачи!“

На какво се надява Путин! Това, което е илюзия е, че мракът ще се превърне в необратима реалност. Но даже вие, Ваше превъзходителство, не се възпротивихте на това. Мракът възтържествува, оставяйки само срам и масов писък. Това, което вие направихте, Ваше превъзходителство, е да станете и да си тръгнете. А Путин няма къде да отиде: той не е волен художник, за разлика от вас, той директор – стопанин на това „Вариете“. Той е обречен да се мята сред рушащото се здание, сред разочарованата, озлобена и бясна публика, губещ човешкия си образ. Ето какъв е спектакълът: „Сеансът приключи, Маестро! Гответе марша!

Превод от ipvnews.net: Faktor.bg