Осман Октай, специално за Faktor.bg

Поведението на лидерът на ББЦ Николай Бареков и инициативата му да затвори границата с Турция дни преди вота показва само едно - Цензурата се опитва да премине в полето на националистическите формации със старата игра "Анти ДПС".

А всъщност той е проект на задкулисието и службите и повтаря историята на "Атака" от 2005 година. Идеята му е да консолидира и мобилизира избирателите на ДПС, играейки си роля на фалшив националист и провокирайки чувствата на националистически настроените избиратели, които са около 400-500 хил.

За този електорален потенциал се борят и Волен Сидеров с Атака и Красимир Каракачанов с Патриотичния фронт. В момента те имат равни възможности и не им достигат гласовете, затова и Бареков се опитва да изземе изцяло привържениците на националистите. През годините Атака винаги е била патерица на ДПС. Кукловодите на двата полюса, уж воюващи бяха едни и същи. Сега патерицата на партията на Доган е нова и се казва България без цензура. От ДПС се надяват с 

агресивния патриотизъм 

и национализъм Бареков да присъства в следващия парламент, а публичните и крайни прояви на новия политик да качат и процентите на партията на Доган. Тази стратегия е ясна от години и се повтаря във времето. Преди време и Волен Сидеров затваряше границите. Изцяло поведението на Бареков е в услуга на ДПС и Делян Пеевски да консолидират масите турци и мюсюлмани, а феодалите от партийната върхушка отново да намерят място в следващото управление. Ако върнете историята назад най-силното представяне на ДПС беше постигнато в знаковата 1991 г. , когато раните на възродителния процес и униженията от комунистическия режим бяха още много пресни. Тогава ДПС успя да вземе 23 мандата във ВНС, с 390 хил. гласа. По-късно етническата партия запази това присъствие на депутати, а през 1997 г. с коалицията ОНС, подкрепена и от Царя от Мадрид регистрираха най-ниската точка на парламентарно присъствие - 19 мандата и 298 хил. гласа. След появата на „Атака”, 2005 г. и настървеното анти ДПС говорене, Доган спечели 34 мандата, а 2009 г. – 37 мандата. Сега новата патерица Бареков трябва с проявите си да нахъса избирателите на ДПС и партията на Доган да стане втората политическа сила. Има реални шансове това да се случи след разпада в БСП и присъствието на президента Георги Първанов като конкурент на столетницата с АБВ.

В Турция са отворени 140 секции, в които може да се гласува. Ако тези фалшиви националисти като Бареков искаха наистина да спрат избирателите на ДПС и фалшификацията на вота трябваше да похарчат малко пари и да изпратят наблюдатели във всяка секция и да контролират изборния процес на място. Проявите им днес, особено в навечерието на Курбан Байрам само 

консолидират етническите и религиозните общности, 

които са и избирателите на Доган. В България се очакват да пристигнат около 250 автобуса, но малко вероятно е избирателите от Турция да гласуват два пъти. Вече не е модерно да се разчита на отделни гласове и да се харчат пари за определен брой -1000 гласа. Сега паричните ресурси се използват за контрол на секциите и за фалшиво оформяне на протоколите. 80 % от мюсюлманите ще дойдат в България със семействата си. Те могат да бъдат вписани и в двата списъка, а както знаем от историята има секции на 100 % контролирани от ДПС и в протоколите могат да се впишат колкото си искат хора допълнително. В това е и голямата опасност. Движението за права и свободи вече дори не си правят труда да карат хората да се редят по опашки в избирателните секции, защото знаят, че могат да ги допишат в протоколите на секциите, които контролират. Ако и след 5 октомври не се направи стабилно управление и се тръгне към хаос и дестабилизация на страната, делат на националистическите формации ще се разрасне, а с него и партията на Доган наистина ще се превърне не в незаобиколим фактор, както казва лидерът Местан, а в незаобиколим проблем за демокрацията. Страшната драма на България предстои, ако оставим пишман патриоти да бъдат народната съвест.